Вървиш по улицата и на този ъгъл виждаш католическа църква, на другия - методистка, на тук отвъд квартала има лютеранска, и на там след няколко преки има адвентистка. И ако разлистиш телефонния указател за богослужение, също виждаш наличие на пресбитеряни, и мормони, и баптисти, и православни, и евреи, даже в различни деноминаций, и хинду, и мохамедани... Това ако не е конкуренция между църкви и религий - то какво е?

Интересното нещо в тази конкуренция е, че православните църкви изостават. Самото изоставане не е интересно; то си е логично. Интересното е, че православните църкви остават да съществуват единствено закотвени върху етническото самосъзнание; те съществуват не въз основа на вяра в Господ, а въз основа желанието на дадена етническа група да поддържа етнически културен център, във формата на църква. Махнеш ли етническото самосъзнание - и православната църква съвсем е изличена от конкуренцията.

Има от години в САЩ напън да се създаде Американска Православна Църква; то църквата я има, като организация и като църковни единици, но още не е призната от Консула на Православните Църкви. Защото нямало откроен американски етнис, както чух преди време. И щом няма откроеният етнос - няма нужда от отделна православна църковна структура. Което по самосебе си влиза в моите наблюдения за етническото закотване на православните църкви.

Проблемът с това етническо закотвяне е, че ограничава привличане на нови членове към църквата. Всеки може да стане католик, защото няма предизискване към етническа принадлежност. Всеки може да стане и православен, обаче към коя точно църква ще бъде начислен? Българската? Руската? Гърчоляшката? Кандидат-православният е оставен с усета, че трябва да придобие дадено етническо самосъзнание преди да вдигне слушалката за телповика към Господ. И това нещо спъва. И реализацията за тази спънка е един от факторите, довел до образуване на Американската Православна Църква. Която щом съществува достатъчно дълго време (а тя хитро започва началото си от руските свещеници, покръствали ескимосите в Аляска), ще бъде призната от Консула. А и да не бъде призната - колко му е да се отдели, вместо да навлича върху себе си разни тежки наследства от между-етнически дразги.

Пак да кажа, целият този сеир на между-религиозна и между-църковна конкуренция явно е с безмълвното одобрение от Господ. Която можеше много лесно да блесне някой лъч и да разреши проблема. Но пък ако Господ сама блесне с лъча, за какво й е да се лигави с представители като църквите? До като Господ елегантно си трае и гледа сеир - конкуренцията продължава. И както казва църковното наблюдение, Господ е с този, който живее по-добре. Значи, Господ е с тази църква, чиито членове живеят по-добре. Аз няма да коментирам това наблюдение, но достатъчно е да отбележа, че ако материалната страна на религията не беше фактор, църквите щяха да са четириъгълни празни помещения като складове. Или палатки.

Някой някъде някога може би ще установи и връзката между религия, църква, и човешка душа. За сега човешката душа плава отделно от другите две обществено-търговски структури. Говорейки за което, чел ли си купищата страници в Стария Завет, на тема материалната база за богослужение храм?

Не се опитвам да те убедя в моите разсъждения, върху моите наблюдения! Нито споря с теб! В тези въпроси споровете са безсмислени. Има само учтива обмяна на... разсъждения и наблюдения. Които са различни за всеки човек.