Англия е нещо като парадокс.

От една страна, държавата винаги сама си е създавала значителна маса от хора, в много обстоятелства извънредно лесно податливи към идеи за брожения и бунтарства. Специфично, пълните наследствени права единствено върху първородните МОМЧЕТА. Което прави "после-родените" деца във всяко семейство онеправдани - и попивателни за революционни идеи. Примерно, как ще ти хареса да имаш дъщери, и щом умреш, твоята къща да бъде насилствено онаследена от... мъжкото отроче на твоя далечна леля, ако това отроче се окаже най-близкия кръвен "наследник"? И твоите собствени деца остават на улицата. (Да, било е пълно с подобни положения.)

Англичаните казват, че това пък е давало импулс на "после-родените", лишени от имотни наследствени права, да гонят занаят или професия - че да могат да сдобият с личен труд онова, което не им е било позволено да получат по наследство. Нещо като искрата на англо-саксонската протестантска работна етика. Се нижат легендите и пропагандите.

Вярно е, че наличието на тези кипящи от недоволство "после-родени" прави законите в Англия изключително либерални (за времето) по отношение на предприемаческа дейност. Това до някъде решава проблема. Но до някъде.

Основното е, че Англия от време оно е имала като национална стратегия подсигуряване на обществена клапа за безопасност от народно недоволство. Специфично, колоний. Не просто колоний, каквито са имали и руснаците, примерно Сибир, а колоний, ГОДНИ ЗА НАСЕЛЯВАНЕ от англичани, недоволни от икономическото си положение в Англия!

Обществената клапа позволява на Англия да преживее скокът в естествения прираст на населението (който скок е последица от Промишлената Революция и нейното влияние в жизнените стандарти) без вътрешни сътресения. Отделно опазването на държавата от "после-родените", с тяхните непрестанно подновявани редици. Лордът на Колонийте на Короната (ако си спомням титлата правилно) е бил голям човек, в смисъл позицията е подлежела на солидни изисквания! Можем да се досетим защо.

В крайна сметка, недоволните англичани са имали къде да ходят, с надежда за по-добър живот, без нужда да прибягват до насилие, било то лично, било то организационно, чрез конфискаций и национализиране.

Сега, въпросът е: недоволните германци къде са можели да ходят? А недоволните французи? Забележи ЛИПСАТА на френското виждане на колонийте като обществена клапа! И въпреки тази липса, интересен е хронологичният ред на загубата на Квебек, разбитото положение в Люизияна (от бежанците от Нова Скотия, "обез-французена" - по турски - от англичаните), и после Френската Революция. А недоволните италианци? Пак забележи интересният хронологичен ред: отрязването на италианската имиграция в САЩ (поемали огромния брой италиански емигранти), в 1924, и фашизма в Италия.

Мама Англия винаги се е опирала на колонийте. Чест й прави осъзнаването, че има нужда от такива - и успешното усилие да ги набави. Мое лично мнение, нали?

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 01.11.01 22:17.