Гробницата на Тутанхамон е едно от големите открития на XІX, породило милион въпроси, някои от тях търсещи още своето разгадаване, много изследователите търсели мястото където почивал младия фараон, но само един можел да има тази чест – Хауард Картър, роден на 9 май 1874г., баща художник, от който наследява таланта си. От малък той помагал на баща си в работата му – да рисува портрети. Още на седемнадесет годишна възраст Картър попада в Египет. Там бива препоръчан на Флинърс Питри и така става негов художник в екипа му за разкопки. Не знаещ почти нищо за Египет, той се стремял да научи колкото се може повече за тази необикновена земя.
По същото време в страната на пирамидите Теодор Дейвис притежавал концесия за разкопки в Долината на царете. Малко по-късно Лорд Карнарвон, английски аристократ и колекционер пристигал в Египет за да се възстановява от преживяна катастрофа. Така се зародила неговата страст към египтологията. Той решил да събере екип и да организира разкопки. Поради не доброто си здравословно състояние Карнарвон имал нужда от човек, който би могъл да се справи с разкопките, а той самият само да му помага. Тогавашния директор на Службата за Древности Гастон Масперо, горещо препоръчал Хауард Картър като негов партньор. През 1907г. лорд Карнарвон се съгласил да финансира разкопки водени лично от Картър.
През това време Теодор Дейвис продължавал своите разкопки и намерил още една гробница смятайки, че там лежи бабата на Тутанхамон – царица Тейе . За съжаление обаче се оказало, че това е братът на Тутанхамон – Семенкаре. Дейвис притежавал концепцията за разкопките, но бил сигурен че вече няма смисъл да се продължава търсенето, защото според него всичко в Долината било открито, нямало не открити гробници. Картър и Карнарвон не се оказали от своето намерение да открият гробницата на Тутанхамон и през юли 1914г. получавали разрешение да копаят в района на царските гробници. Масперо бил твърдо убеден, че Дейвис е прав, но им дава разрешение.
Те разглеждат мястото където, последно Дейвис е копал и биват сигурни, че има какво да се открие, тайно надявайки се да намерят гробницата на Тутанхамон. Дейвис намерил под една скала фаянсова купа с написано името на Тутанхамон. Не далеч от същото място намира и безименна алабастрова статуетка. Намерени са ушабти и златен лист с изображението и името на Тутанхамон. Дейвис обявява, че това място е било използвано за погребението на фараона. Малко по – късно през 1907 - 1908г. Дейвис намерил в скала съдове с еретически надписи и съдове за мумификация. Той прибрал предметите в своя дом без да им обърне особено внимание. След известно време, учен от Метрополитеския музей в Ню Йорк – Уйнлок видял предметите и разбрал тяхното значение. Получил разрешение от Дейвис и изпратил съдовете в музея, където можел да ги разгледа по обстойно. Съществували печати с името на Тутанхамон, печати на царския некропол, част от глинени вази, цветни гирлянди и други. Сега вече Уйнлок бил сигурен, че това са предмети от мумификацията на царя.
Тези три важни находки показвали, че те са близо до гробницата на Тутанхамон. Фаянсовата купа, златният лист и погребалните предмети били повод за стигането на това заключение. Четвъртото доказателство, което Дейвис открива са царските останки на фараона Ехнатон, е че те са пренесени от Амарна и скрити за по – голяма безопасност там. Според него стореното било дело на самия Тутанхамон.
Разкопките за откриването на гробницата на Тутанхамон не започват поради възникналата Първа световна война и биват оставени до 1919 – 1920г. През това време Картър не почива, напротив 1916г. той открива незавършената гробница на Хетшепсут, направена още докато е била жена на царя.
Есента на 1917г. започват истинските разкопки за откриването на гробницата на Тутанхамон. Решават да копаят в триъгълника на пирамидите на Рамзес ІІ, Рамзес VІ и Меренптах. За един сезон снели част от горните слоеве на този участък. Продължавайки разкопките Картър изровил напълно гробницата на Рамзес VІ, открили още цели работнически жилища, което ги навело на мисълта, че наблизо има гробница. За да продължат разкопките, е трябвало да затворят входа към гробницата на Рамзес VІ, който по това време е бил най – често посещаван от туристите. Решили да се върнат след туристическия сезон.
Започнали отново разкопки чак 1919 – 1920г. През март на последната година лорд и лейди Карнарвон пристигнали в Египет. Първият слой е вече изчистен, намерени са глинени съдове с името на Меренптах. Намерено е и скривалище с 13 алабастрови съдове с името на Рамзес ІІ и Меренптах, смятали са че тези предмети са от гробницата на Меренптах. Следващите два сезона променят мястото на разкопки при гробницата на Тутмос ІІІ. Намират надстроена гробница на Тутмос ІІІ и не далеч от нея на неговата съпруга – Меритра – Хетшепсут.
Пет години продължили разкопките, но нищо не било открито. Карнарвон започнал да вярва на Дейвис, че в Долината на Царете няма нищо неизвестно. Взаимоотношенията между Картър и Карнарвон щели да приключат. Лорд Карнарвон поканил своят приятел в Найклеър касъл, за да му каже че повече няма да финансира разкопките. От признателност към Карнарвон Картър казва, че сам ще поеме разноските и всичко, което евентуално намерят ще задържи Карнарвон. Лордът се впечатлил и склонил отново да даде пари, но този път за последно.
На 1 ноември 1922г. започнал новият и последен сезон за откриването на така желаната гробница на Тутанхамон. Предишните разкопки биват спрени на северо – източната част на гробницата на Рамзес VІ. От този участък , но на юг започнали да копаят отново. Разчистили работническите колиби, които заемали по – голямата част пред входа на гробницата на Рамзес VІ.
На 4 ноември 1922г. под първата разрушена колиба, един от работниците намира изсечено в скалата стъпало, което се намирало на 3,9м разстояние по – низко от входа на гробницата на Рамзес VІ. На следващия ден разчистват общо дванадесет стъпала, откриващи част от врата с царски печат. Картър не бил сигурен какво е намерил, но бил сигурен че целият му труд е реабилитиран. Прочитайки надписа разбира, че това е печат на видна личност по онова време. Това, което притеснявало Картър било 1,60м широко и 4м дълго стълбище, необикновено за царска гробница. Направил малко отверстие, в което вкарал фенерче и видял, че помещението е твърде малко. Картър решил да затвори процепа, след това засипал стъпалата с пясък и поставил охрана пред входа.
На 6 ноември 1922г. Картър изпратил телеграма на лорд Карнарвон, за да му съобщи, че е намерил гробница и чака неговото пристигане за да я отворят. Две седмици и половина по – късно на 23 ноември в Луксор пристигнали лорд Карнарвон и неговата дъщеря – лейди Евелина Хърбърт . Още на следващия ден всички стъпала били изчистени, а общият им брой бил шестнадесет. Разглеждайки долната част на вратата те виждат многократно изписано името на Тутанхамон. 0тваряйки врата на гробницата Картър разбира, че в нея са влизали крадци, които най – вероятно не са успели да отмъкнат нищо.
На 26 ноември коридорът , който водел към самите помещения бил напълно изчистен от намерените счупени и разпилени алабастрови и глинени съдове. Те стигнали до още една врата, този път със сигурност установили разбиването на вратата от крадци и отново запечатването й. Картър направил пролука в горният ляв ъгъл и вкарал свещ, за да провери въздуха, свещта потреперила и не след дълго той видял “прекрасни неща”. Стаята в която надникнали била пълна с вещи нужни на фараона за отвъдния свят. Статуи, ленени тъкани, трон, столове, легла, бижута всички струпани едно върху друго. Картър и лорд Карнарвон намерили гробницата на Тутанхамон почти непокътната от нейното затваряне. Хиляди били знаците, които доказвали че наистина това е мястото, където лежи тялото на фараона Тутанхамон.

http://egypt.site.bg/index.php