Драги Орос, ето тук вече много се издъни.

Нека първо те попитам, това ли са "твоите учебници", за които постоянно говориш? Подобни автори е най-добре да се захванат с писане на фантастика, защото "науката", която си мислят, че творят е всичко друго, но не и наука.

Хайде сега да започнем подред:

1. Мястото, където се съединявали двата свята египтяните наричали Нетер.
Нетер може да се разбира, както за състояние на душата, така и за храмов комплекс.
Символически Нетер се е изобразявал сато секира.

Знакът, който си изобразил се чете неЧер, а не "нетер". Да допуснем, че грешката е на преводача, който не е забелязал или не е знаел, че при подобни текстове с чертичка под буквата "t" (а когато не е възможно - главно Т), в латиницата се обозначава "ч". Значението на думата обаче е БОГ а не каквото и да било място. Знакът навремето наистина е смятан за секира, но отдавна е установено, че той всъщност представлява флаг, подобен на тези, които са стояли пред египетските храмове.

2. Пирамидите в частност се явяват такиви Нетери и изобразяват небесният Дуат на земята.
Дуат - това е царството на Озирис.

Това за нетерите да го оставим. Вече установихме, че такова дума не съществува. Пирамидите не са никакъв Дуат. Ти са входове към Дуат, както и мястото, където обитава мъртвият, когато се връща в нашия свят. Там той получава даровете си и пр.

3. Съгласно египетската Книга на Мъртвите (книга Амдуат) - имено тук се произнася окончателната присъда на душата на умрелия, ако тя е можела да достигне Дуат.

"Книга на мъртвите" и "Амдуат" са две различни книги. Тук ще си позволя да цитирам малка част от книгата "Скритото знание. Свещените книги на Древен Египет". Автор е египтологът д-р Теодор Леков:
"Амдуат е сред най-известните царски книге за отвъдното. Тя се появява в началото на ХVІІІ дин. и е най-древната композиция, която има строго фиксиран план с отделни части. Книгата изобразява нощното пътуване на Слънцето през Дуат, преминаващо през различни области; всяка от тях е свързана с часа на нощта, в който Слънцето я посещава. Тази книга едновременно съчетава пространство и време: тя е топография на отвъдното, но и отмерва времето на слънчевото движение там.
Записана е за първи път в гробницата на Тутмос І в Долината на царити".

За сравнение, Книга на мъртвите представлява текстове, записани върху папирус и поставяни в саркофазите най-вече при ЧАСТНИ, А НЕ ЦАРСКИ погребения.

PS Ако все пак темата те интересува, до края на годината би трябвало да излезе превод на "Амдуат", направен от Т. Леков
Погледни също The Ancient Egyptian Books of the Afterlife на Erik Hornung, както и книгата, от която дадох по-горния цитат.