Не съм срещал друг с това име, значи трябва да съм бил аз, но не си спомням за какво сме спорели.
За източника - Арнолд Тойнби в неговото Изследване на историята. Дори човека много културно се обосновава - за възникването, раестежа и развитието,а и за разпадането на египетската цивилизация. За това защо именно царят на Горен Египет обединява двете царства около 3200 г. пр.н.е. и как именно фараоните от 4-та династия -строителите на Великите пирамиди, повеждат страната по погрешен път, макар увековечавайки се с това.
Бях чел някъде, но не си спомням къде, но със сигурност не и Тойнби, че с преврат на жреците е поставен първия фараон от 5-та династия, което отговаря по някакъв начен на анализа на Тойнби за превратния момент в египетската история. Дори по-нататък се казва, че след такава криза в едно общество вече е въпрос на време самото то да бъде завоювано то друго общество или варвари както е в случая с Египет.
Това, че фактически Египет пада след 6-тата династия след нахлуването на хиксосите е факт, който обаче като историческа закономерност е неизбежно следствие на кризата, в която попада Египет след управлението на фараоните от 4-та династия.
Има и по-пресен и близък аналог, макар и не точно същи събития да са причина за подобна криза. Войните между Самуил и Василий II 986-1012 г., война между две общества, но от една черга-православното християнство. Византия е краен победител и че България вече я няма, но Византия е платила за това прекалено висока цена- трайно отслабване на военната мощ, което неизбежно води до събитията от 1085 г., писмото на Алексий Комнин До папа Урбан II, последвалите кръстоносни походи и падането на Константинопол 1203 г. Ако Самуил е имал силите да погледне извън обсега на варварското си съзнание, то българите на Самуил биха могли да бъдат КРЪСТОНОСЦИ в съюз с Византия против общия враг - Мюсюлманите.
Може би малко се отклоних, но това беше само с цел да съм по-ясен.