Още преди да се зародят цивилизациите примитивните племена са воювали по между си за ловни територии. Между тях е имало само един принцип на война - изяж, за да не бъдеш изяден.
Когато човек победи и изяде противника си той взима неговата сила и хитрост.
така е било поне от преди 120 000 години до около преди 10 000 г.
Какво става обаче преди 10 000 г.? Настъпва края на четвъртия ледников период. Там, където са били плодородни земи пълни с дивеч се превръщат в пустиня - Сахара. Примитивните хора живяли по тези земи или ще измрат, или ако се местят ще отидат по-на юг търсейки климатични условия както от преди затоплянето.
Обаче не всички направили така - някой от тях навлезли дълбоко в блатата на делтата на Нил, с божията помощ и неимоверни усилия овладяли природата и създали цивилизация.
Тази цивилизовани хора също воювали. Срещу по-примитивните и войнствени съседи.
Обаче те вече не изяждали победения противник - подарявали му живота в замяна на пълно подчинение!
Не мисля, че робството е нехуманно. За онези времена "Робовладелската" държава е израз на човеколюбие и доблест - култивиране на дивака и приучаването му на труд.
В развитието и разцвета на една цивилизация робството е нещо положително, съвсем друго нещо е робството в разлагаща се и разпадаща цивилизация.