Един от любимите ми автори – Валтер Папст е открил нещо интересно свързано с Хермес(Тот) и Анубис и го е описал в една своя книга. Предавам ви го в съкратен вид...
Сигурно знаете легендата за Персефона, но за всеки сучай ще я напиша:

...Един ден дъщерята на земната богиня Деметра отива със своите нимфи да бере цветя. Изведнъж се появява Хадес, с четири страшни черни коня и отвлича красавицата в далечното си тъмно царство. Девет дни отчаяната майка се лута по земята и търси дъщеря си. След това разбира кой я е откраднал и се връща в Гърция, в Елойзис. По това време земята навсякъде остава пуста и безплодна, тъй като богинята страда.
Когато Зевс вижда, че спира растежът на културите и хората са заплашени да умрат, изпраща божия пратеник в подземното царство да доведе изгубеното момиче. Но Хермес успява да постигне само един компромис. Наистина Персефона може да се върне при майка си, но всяка година 1/3 от времето трябва да прекарва със съпруга си в подземния свят и да участва в делата на управата...

Около 8 г. пр. н. е. гръцкият историк, Диодор, пише за някакъв приказен остров, на който живеел светлокожият народ на хиперборейците. Сказанието му завършва с това, че на 19 години, “когато звездите завършвали своя цикъл”, Бог се връщал на острова. Докато при хиперборейците Бог се връщал на 19 години, то при египтяните дяволското куче Анубис излиза от подземното царство на всеки 28 години, за да поднови новата управа. Ако приемем, че това е закръглено от 28.5 то 19 години са точно 2/3 от 28 и половина. Идеята на Папст е, че ако продължителността на годината в отвъдннното царство е 28.5 години и Персефона е рябвало да прекара 1/3 от тях там би могла да е дошла с Анубис.

От всичко това следва, че Хермес и Анубис са нещо като транспортни средства (движещи се по разписание), а и навява мисълта, че Отвъдното може да се локализира като физически обект някъде наоколо.