Пълният текст:

Култура на килограм

Още се чудя дали няма някаква печатна грешка в текста. 19 860 монети от римско и гръцко време на куп не са шега работа. Сигурна съм, че всеки нумизмат би ахнал в почуда и би плеснал с ръце от възторг. Но като разбере за какви монети става дума със сигурност ентусиазмът му мигновено ще се изпари.

Чета последния февруарски брой на списание Antike Welt, и чак дъхът ми спира от изненада:
“На летището във Франкфурт при рутинна проверка митничарите се натъкват на пакет с 60 кг римски и гръцки монети, които минават транзит от България за САЩ. “Надохката” принадлежи кам крупна пратка културно-исторически ценности с общо тегло около ... 1 тон. Всички пакети са обработени и изпратени на адресата. Всичко е редовно и законно. Немците само констатират този факт. Те са с вързани ръце и не могат нищо да предприемат, защото летище Франкфурт е само една транзитна спирка на “кервана със сакровищата”.

Умопомрачаващо и умопотресаващо! И не самият факт, че се извършва законна контрабанда на антики. Това не е нищо ново под слънцето и на подобни случки сме са нагледали, наслушали и начели. Потресаващи са обаче количествата! Внушителни! Надхвърлящи самите себе си и скромната територия на нашата родина република България. Тук теглото се мери в тонове, а броя в десетки хиляди.

И се пита тук драгият читател - “ Кой, кога и как е успял да изрови толкова много метал от земята.А после, кой, защо и срещу колко си е затворил очите, запушил ушите и завързал езика, та българско културно-историческо наследство да хвърчи през океана за продан не дори на килограм, а на тон..

Няколко месеца по-късно в един от нашите интернет-форуми по археология българин, живеещ в Щатите споделя, че е купил от интернет-аукцион колекция тракийски артефакти, между които и няколко монети. За колекцията няма друга информация, освен, че е намерена в Одесос.

Може би е съвпадение. А може би, наистина, можем да предположим, че “тракийските артефакти” закупени от родолюбеца са част от грандиозната презокеанска пратка, благополучно приземила се на американския континет, и успешно разпарцелирана по аукциони, колекции и антиквариати.

От патриотични подбуди авторът на постинга има идеята да върне колекцията в родината и да я подари на някой от нашите музеи, защото “артефактите принадлежат на България и мястото им е там”. Много благороден и великодушен жест. Въпреки,че никой по българските музеи не е приритал за него, както твърдят други учасници във форума. Складовете, мазетата и експозициите са задръстени и от десетилетия чакат да бъдат обработени, публикувани или експонирани. Понякога са просто забравени и така е много лесно да изчезнат веднъж за винаги.

Всъщност, нека не се самобичуваме. За наше успокоение не сме сами в космоса на търговията с културно исторически ценности. “Незаконните разкопки”, грабежите, тихите кражби, покупко-пордажбата и колекционерството са се увеличили в последните години лавинообразно навсякъде по земното кълбо. Просто световна тенденция, ако това може да ни успокои.

Проблемът идва частично оттам, че напоследък има все повече свободни пари, които имат нужда да бъдат инвестирани. Примамливо и някак си, пикантно звучи да купиш статуя на Фидий, кратер с гръцка вазопис или парче от портата на Иштар. Лесно е да убедиш някого, особено ако е новозабогатял профан, да си вложи парите в антики и културно-исторически ценности. Често купувачът не знае какво държи в ръцете си. Достатъчно му е стоката да бъде импозантна, лъскава, наименованието и да звучи авторитетно и многозначително. Достатъчно му е съседът, колегите или приятелите да научат, че той колекционира египетски скарабеи, примерно, или римски барелефи... Това автоматично вдига репутацията му. Културен човек, значи, интересува се от старини, от култура и изкуство. Някои новозабогатели избиват по този начин комплексите си, че не са си дочели или не са си доуличи навремето преди да натрупат големите пачки.


Културата е ореолът на парите и властта. Когато едни човек е облечен, нахранен и овластен, той иска да получи и ореол, т.е култура и обществено признание. Всичко днес е пазар, всичко си има цена..Няма такова нещо , което да се търси и да не се предлага за продан. Ореолът също.

От друга страна на барикадата стоят бедните и мизерни хорица, които търсят лесен начин за бърза печелба с по-малко усилия и труд. Те са изпълнителите и извършителите. Те кръстосват нелегално с металотърсачите, където им е поръчано от по-отгоре, те копаят в тъмните потайни доби, те мишкуват им музейните складове с джобно фенерче в ръка. Те са си въобразили, че са съвременни въплащения на Индиана Джоунз. И въпреки, че обществото им е сложило семплото название иманяри (за да не ги нарича направо крадци и обирници) те смятат себе си за истински археолози. Иманярите са странно племе хора. Сред тях можете да чуете всякакви небивалици, може да ви пробутат измислени "старинни" карти и ако им се вържете да пропилеете в мечти, опиянение и бродене по чукаците няколко месеца, години или даже десетилетие. Звучи разбира се комично. Но на практика нещата са прозаични и прости като гъбена чорба. Иманярите предават стоката на “свързката”, получават своя пай и после чакат нова поръчка. Свръзката е второто звено, което захранва “големите играчи”. Още преди десетина години от полицията ме съветваха да не питам кои са те, защото имената им са прекалено известни. Големите пари отиват по джобовете на големите играчи. Всички останали са прецакани.

На първо място са прецакани колекционерите. Особено тези, които не са много на ясно какво купуват и кой им го продава. Често те плащат цена, която не отговаря на реалната стойност на предмета. Културно исторически ценности, които не са изкопани от професионални археолози на практика губят до 50 процента от стойността си. Точният им произход и контекста, в който са намерени често липсва. Иманярчето, което е ровило на посоки в сумрака не е обърнало внимание в какъв стратиграфски пласте лежал предметът, какви други находки е имало наоколо, от каква епоха и от какъв характер е обектът, на който е дълбал с кирката или даже с багера.

Не са редки и случаите, в които на неграмотните колекционери се пробутват чиста проба фалшификати. Понякога качеството е посредствено, но понякога фалшивките са тъй изкусно изработени, че дори окото на опитен специалист не може да открие измамата.

На второ място са прецакани учените. Иманярските набези и лаическото колекционерсто определено пречат на редовните археологически проучвания. Те ограбват онази ценна информация, която се съдържа във всяка невзрачна дори дреболия, която е намерена in situ, т.е “на място” в нейния исторически и ахреологически пласт. По този начин се извършва престъпно посегателство върху родната и световната наука. Една находка попаднала в частна колекция често е изгубена завинаги за науката, а също и за широката публика. Много рядко някой от частните колекционери се сеща да покани учени, които да обработят и публикуват експонатите му, още по-рядко се сеща да ги изложи на показ пред обществеността.


Прецакани са разбира се и обикновените хора, които от чисто любопитство или любознателност искат да научат нещо за детските години на нашата цивилизация. Дискриминационно е твърдението, че културата не е за простия народ, а само за елита. Опашката пред Пергамонския музей в Берлин, която се точи два часа пред входа е доказателство за глупостта му. В крайна сметка "наука, заради самата наука" и "култура заради самата култура" са снобски и мизантропски лозунги, които са безмислени и самоубийствени сами по себе си. И все пак хубаво е да се запази чувството за мярка и към културните ценности да се подхожда с любов, уважение и човещина, а не като към мазна и тлъста баница на килограм.


Тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите