Хипотезата за произход на съкровището от малоазийския град Лампсак се базира на тълкуването на няколко врязани буквени знака по някои от съдовете. Според нея, знаците са от употребяваната в този град мерна система. Установено е обаче, че подобна система е използувана и във вътрешността на Тракия.

Панагюрското златно съкровище е в стилово единство с други архиологически находки от Панагюрския край. Украсите от Мрамор и златния нагръдник от Стрелча. Че нагръдника е местно производсво, се потвърждава от така наречения „мустак“ получаващ се при непрецизно разкрояване на златния лист-заготовка. Та същия „мустак“, в случая, се отчупил минути след откриването. Предпоставка за съществуването на местно художествено ателие в Панагюрско е наличието на древни минни разработки от които е добивано мед, сребро и злато.
Освен това, при по-внимателно вглеждане в сцената изобразена върху амфората-ритон от Панагюрското съкровище, се установява, че изобразените там четирима войни са въоръжени с тракийския тип меч-махайра.Феноменалното Панагюрско съкровище характеризира своите изключителни автори и същевременно легитимира траките като носители на високохудожествени творчески и технически традиции.

Нещо интересно: Панагюрище / Phanaguriste/ Phanaguris/ Фанагурис – това гръцко име съм срещал и като измислените Фанагория, Фанагура и т.н.