Koпpивeнa мeтлa
Благодаря зя медийния конфорт, наистина малко ХОРА могат да се похвалят с това.

Ще цитирам последната глава от Схващания за езика и силата на словото
Но преди това...
Изкам да отдада полагащата се почит на автора Стою Стоев и да отбележа че е един от малцината изключителни български автори, дръзнали да пишат по темите табу посветени на българщината.Книгата която от толкоз време цитирам и към която прилагам "посните" си коментарчета се нарича
Светогледът на Българският народ през вековете 1978г.
Книгата му е меко казано невероятна и ако имате възможност погледнете я :
Езическо - Християнски и натуралистични възгледи за света
Социално исторически възгледи
Нравствено естетически възгледи

Всичко казано до тук е негово дело, негова мисъл, не си присвоявам и приписвам нищо .
Благодаря за живия интерес към темата надявам се че най малкото което съм направил е да ви накарам да се замислите.Ако проявите интерес ще я продължа темата наново в този аспект - материалниа, ако ли не ще продължим по старата линия.

" ...Като посочваме тези дълбоко проникновени по своя смисъл догадки на нашия народ не само за силата на словото, на знанието, но и за обективното съществуване на нещата в света, за цяла редица елементи на СТИХИЙНАТА СИАЛЕКТИКА, ние сме далече от мисълта да твърдим, че той се е издигнал до някакво научно философско разбиране на света.Сам Ленин, като се позовава на Хегел, отбелязва че здравият разум на човека още не е философия.Но историята на човешката култура показва, че практическата мъдрост на народните маси, техният Стихийноматериалистически светоглед, ако и да не е още същинска философия, е важна предпоставка, онзи извор от който се заражда началото на първичния филосовски материализъм.Защото не може да се абсолютизира и противопоставя философското на обикновиното съзнание, тъй като между тях винаги е съществувала тясна връзка и приемственост.Още Аристотел, като анализира философските категорий, нерядко се позовава на древногръцки пословици, отразяващи стихийно оформилите се в народното мислене елементи на найвна диалектика, на логически форми и закони, доловени макар и още неосъзнати от народа.Могат да се посочат много мислители, които изтъкват връзката между достиженията на народната мисъл, изразена в приказките, басните и особенно в пословиците и философското мислене - Волтер, Хелвеций, Монтен, Хегел и др.
В. Г. Белински нарича пословиците подвижна, житейско- практическа философия на народа.А. Грамши определя фолклора като "непосредствена философия" на народните маси.Но струва ни се че много по - точно е определението на съветския автор М. И. Шахматович, според който пословицата като извор на обикновено знание е началото на философията, нейн най - прост вид."

Нека не съдим автора за криволиченето му в последните редове. В онези времена е било изкуство да оцелееш с перото, при положение че се стараеш да си обективен.Няма да коментирам, но ще отбележа, че доста голяма част от летературата творена тогава не може с лека ръка да я задраскваме и титуловаме с клишета "комунистическа литература" и да я хвърляме в кофата с боклука.Трябва да се признае таланта на авторите, да се представят нещата такива каквито са с завоалиран похват.Ще каже някой: нищо особенно, много са събирачите на българскете традиций. Да,... отдовам им заслуженото и за техния труд за доказването на единството на Българсия бид и култура, но трябва да одбележим, че малцина са дръзналите да проявят мисловна дейност, да систематизират и анализират народното творчество.

с поздрави elak