на Зиези с археологията продължава...

В началото на I хил. пр. н. е. селищните могили са изоставени и се появяват първите крепости в планините и откритите неукрепени селища в равнините... Крепостите не са големи по размери - те обхващат площ от 5 до 25 декара и имат почти кръгла или елипсовидна форма, наложена от очертанията на терена. Стените им са изградени от ломени камъни без спойка (крепостите при с. Горно Брестаково, с. Устрен, Кърджалийско, и др.).

Кратка енциклопедия Тракийска древност, София, 1993, глава Селищна система, стр. 254-255.

През бронзовата епоха някои селищни могили в Южна България вече са укрепявани с масивни каменни стени (с. Езеро, Новозагорско; Казанлък; с. Кирилово, Старозагорско, Преслав)... Природните дадености на тези естествени крепости често са подсилвани (в най-лесно достъпните за противниково нападение места) с примитивни фортификационни съоръжения - преградни ровове, валове, палисади и каменни стени... Градежът на крепостните съоръжения обикновено е от ломени камъни без спойка; често се използва пълнеж от по-дребни ломени камъни между две грижливо иззидани лица. В повечето случаи крепостните стени изглежда не са със значителна височина и вероятно нерядко са надстроявани с по-лека дървена или глинобитна конструкция.

Пак там, глава Крепости, стр. 154.

Зиези, отново пишеш, без да имаш елементарна представа за археологията на древна Тракия...