Здравейте !
Наистина шокираща тема си завихри на този форум.
Понеже съм се радвал на толерантния дух за диалог,който постоянно присъства в този клуб,няма да взема страна.Ще се опитам да разкажа една от
моите планински истории.
На няколко пъти,случият ме събираше да катеря с един полски алпинист.Добър
алпинист,със стръв на водач и лидер.Много по-добър от мен.Католик и навярно
от добрите и последователни.Заявяваше ,че неговия Бог е винаги с него, и
най-вече когато се намирал на скалата.
Но за него и знаех ,че три пъти е политал сериозно и се е спасявал благодаре-
ние на втория от свръзката.
Когато се друсна при мен,под подметките му имаше над 400 м.полет и оцеля,
защото аз устисках.Тогава не бях с никакво "самочувствие на божество" - а
мокър вързоп от страх и нерви,обвързан на скалата.
Две години след това,този добър приятел и алпинист остана завинаги в планината.
Струва ми се,че неизвестния творец в българския фолклор,сполучливо е мар -
кирал човешкото проявление / от празника до безобразието / - "За всеки влак
си има пътници " .

Поздрави,
Смехурко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите