Маршрутът, който АГМ описа е известен сред т.нар. "постоянно присъствие" на Черни връх като пътя, по който предишната домакиня на заслона на Черни връх - около 80 годишната дъновистка - баба Ганка ходеше доскоро на гости до своята дружка - баба Фидана, хижарката на х. Ловна. Разбира се, че за един ден. На връщане е пълнела торби с билки за чай, за да не е на напусто ходенето. Всъщност дори без да се гледа карта е важно да се следят особеностите на билото. След вр. Скопарника билото се очертава от Безименен връх и Купена. Точно при него билото се разделя на два клона - единият през върховете Сива грамада, Войчинов рид, Голям и Малък Ветрен слиза в с. Ярлово, а другия - през върха, който гледан откъм Скопарника наподобява само конусообразна купчина камъни (Ярловски Купен), очертава Главното балканско вододелно било и се следва от върховете Дамян и Петрус (в пределите на Витоша) . Между двете била е изворната област на р. Палакария, вливаща се в Искъра. Вдясно от Главното вододелно било е водосборната област на р. Струма. Както и АГМ подчертава, именно тук е най- трудното за ориентиране място, въпреки, че за минавалия всичко е ясно. Тази неделя качих Черни връх от Железница през Белчева скала и си направих удоволствието да мина през всички попаднали ми по пътя върхове. Под връх Ярловски купен към мен се приближиха две момчета и едното се обърна към мен "-Може ли да ви задам един малко глупав въпрос". "-Да, питайте" - отговорих му аз. "-Къде се загуби пътеката за Ярлово". Обясних му, че за Ярлово се минава през тия и тия върхове и че в толко и толко часа има автобус за София. "-Но ние не сме за София, а продължаваме нататък, за Рила". Показах прекия път, отлично описан от АГМ и му посочих характерните "репери" по пътя - върховете Петрус и Голям Дебелец. След Клисура се върви вече из Рила и по-точно из дела й наречен от Живко Радучев Лакатишка Рила (Северозападна Рила се дели на Мальовишки дял и Лакатишка Рила). "Грехота" е да пропускаме да се отбием и да посетим Обесения камък - едно природно чудо, което заслужава нашето внимание. Обобщено, маршрутът е много лесен за ориентиране, като отчитаме факта че от Черни връх до селовина Вада той върви изцяло по Главното Балканско вододелно било. Възловите места, където е възможно объркване са около върховете Ярловски Купен и Голям Дебелец, както и около седловината Вада, където има немаркирани отклонения. В последния участък се натъкваме на успешния опит да се променят природните закони - по време на турското робство самоуки хидростроители, с участието на цялото население на с. Сапарево (с доста безводно землище) са изградили, срещайки огромни трудности, т. нар. Сапаревска вада. По този начин искърски води са прехвърлени във водосборния басейна на р. Струма. Интересното е, че вадата още функционира, въпреки че е "осъвременена". С най-добри пожелания, Турист