Разбира се, че правя добро, защото така съм решил, а така съм решил, защото съм се поставил на мястото на другия, защото така чувствам, че е справедливо да постъпя с него, защото не е достойно за мен да се облагодетелствам по такъв начин, защото така се чувствам морално удовлетворен и щастлив. И не защото очаквам да получа награда, а защото аз самият бих бил безкрайно щастлив и благодарен да получа същото отношение някога, някъде, от някого, ако се наложи (както в случая ми се наложи). И защото вярвам, че тези хора, на които съм сторил добро, биха сторили добро на някого занапред. Ако ми позволиш да придам друг оттенък на въпроса ти, да - очаквам тази морална награда да бъда спокоен, знаейки че някога някой ще постъпи с мен или с друг по начина, по който аз бих постъпил. Това е всичко, което аз очаквам от външния свят, когато правя добро. В моя си душевен свят, моралната удовлетвореност си я получавам. И ще продължавам да правя добро именно заради нея.
След като ми върнаха фотоапарата, се чувствам морално удовлетворен, щастлив и благодарен и просто искам да изразя лично благодарността си. Не го правя, защото другият очаква или защото аз очаквам нещо от него, а отново по вътрешно убеждение, че така е правилно и морално да се постъпи. Не е ли?
Не би дошъл на среща по принцип или не би дошъл, след като си прочел цитираната пословица? Тя не е така повърхностна, както изглежда, а има доста по-дълбок морален и общочовешки смисъл, който аз вложих или се опитах да вложа, но съм останал неразбран. Ако ти се случи и намериш вещ, отиди на среща - не защото очакваш да получиш награда, а защото остава чувство за нещо недовършено, за неизреченото Благодаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dura1-204509 на 17.11.11 23:22.