Привет Планинарю!

Пиша тези редове, защото се чувствам задължен и аз да изкажа няколко думи в защита на Чочо.

И аз като теб много добре си спомням моето първо ходене на х.Рай – и това ако не е съвпадение – то е било само една седмица преди твоето – беше на 17.10.1992г. На хижата имаше доста хора – но Чочо като видя, че сме само двама със съпругата ми (тогава все още не бяхме женени) ни настани във въпросната стая на ПСС, за която и ти пишеш – без въобще да го моля, аз даже не знаех, че има такава малка стаичка. Чочо го направи просто от сърце – явно тогава е имало възможност и ни я е предложил.

Шест месеца по-късно, на 29.05.1993г. при следващото ми ходене на х. Рай се оказа, че там се провежда алпиниада на пловдивските алпинисти – и съответно хижата беше повече от препълнена. Но организацията по настаняването беше без грешка и на нас се падна едно местенце на пода на малката столова – но върху дюшеци и чаршафи!

При следващи ходения сме спали в почти всичките по-големи и по-малки спални помещения – почти винаги – вече малко разглезени сме питали Чочо дали случайно не е свободна малката ПСС-стаичка, но той любезно ни е казвал че е заета :).

Аз също не мога да повярвам, че Чочо е отказал подслон, но на всеки може да се случи да е нещо изнервен и да е по-троснат понякога. Мисля си по-скоро, че всички ние, които ходим по планините трябва да имаме винаги едно наум, че може и да не стигнем до подслона, към който сме се запътили и да спим в гората или на накоя поляна. Баба знае две и двеста!

Поздрави!

И.