|
Тема |
Под шапка тибетска [re: Ела ми дойди ми] |
|
Автор |
Brotherblues () |
|
Публикувано | 01.06.00 14:32 |
|
|
от Вергиния Захариева
I
В един магазин,
пълен с източни семки,
си купихме кисели краставички,
упоени от въздуха -
естрагон
5 миризми
джиндър
лотосови зърна
и бамбукови шапки.
Добре, че имаме скули високи,
та може без игли златни
да бъдат положени право нагоре.
Какво значение
коя ще е шапката
когато духът отвътре
е опосум пъргав,
смях
птичи лютивини -
звездй анасона.
II
Отсреща
до масичка -
крак от стар пудел,
тротоарът е объл.
Краставичките,
роклята ми
другата кожа
копринена
вее -
улицата занича.
III
Понякога тя ни дава
да си разбъркаме текилата
с дългите й крака -
полудялата перка
клъц
главата на бармана,
обаче си бъбри с американците
обезглавени
до крака от други стари пудели,
на които също поднася
смлян на кристалчета август,
лютив
като ледените й устни.
|
| |
|
|
|