Искаш ли роля и за теб?

Сцена 2. Веса у тях, след епизода в "момо".

Веса лежеше отпусната върху огромния балдахин. Бе облегнала безбой възглавници около себе си и се бе отдала на мисли. Прекрасно си представяше една ситуация, която с удоволствие репетираше отново и отново. В искрящо синята стая на съзнанието й се случваше нещо интересно. Ето, там не поникваха свежи тревички, нито валяха тропически дъждове, нито океанските лагуни привличаха знойните форми на екзотични девици. Тук бе празно и пусто, a само гладко облицованите до глазирано стени издаваха нещо момичешко в стаята. Нямаше дори звезди на небосклона, нито дори небе. Само една синя и изпълнена със сияние стая. Сиянието идваше от нея.

В центъра на стаята бе седнало едно момиче. Пред него беше едно огледало, и изглеждаше, като че момичето говори на огледалото, взирайки се в черните си очи. "Ще ми шибнеш ли два шамара", произнесе то, и в този момент зениците й леко се разшириха, като че е погледнала отвъд образа си. Защото сега, достатъчно доволна от сериозното изражение и закачливо пухкавата извивка на устните си, тя бе видяла един млад и наперен младеж. Той впечатлено я гледаше в устата, а после веднага погледна в краката си.