Първо, трябва обществото да е преценило, че си му полезен. Самооценката ти може и да е погрешна. Второ, мен какво ще ме сгрее ти къде си, когато мен ме няма? Или когато ям със сламка. И в двата случая няма да съм полезен и ще трябва по някакъв начин да се компенсира липсата ми. Пари за осигуряване на битови условия, обучение, реализация и т.н. на местата на които до сега аз съм давал, естествено ще са нужни. Ще ги дадеш ти, защото заради теб не мога да ги давам аз. Нещо нелогично? Сега, ако не можеш да убодеш кучето в гъза и няма от къде да плащаш, ще влизаш в затвора. За назидание на всички които не могат да убодат кучето в гъза. Ако имаш потенциал за световен шампион ще ти се назначи персонален психолог, ще ходиш на подпис в РПУ'то понеделник, сряда и петък, ще тренираш като луд защото имаш да изкупваш вина ... и пак ще станеш световен шампион. Това ще ти даде възможности да осигуриш средствата които с твоето нехайство или небрежност си отнел от други хора и частично ще мислиш, че си изкупил вината си. Важното е да осъзнаваш, че си виновен. По тази причина трябва да се минава и през психолог преди крайното решение на съда. Доколко осъзнаваш извършеното и доколко превенцията във вид на престой в изправително заведение ще повлияе положително или отрицателно на бъдещото ти развитие.