Кротко де, Византиец. Темата е сериозна и принципна! Законът трябва да спомага на обществото и на конкретния индивид. Равенството се основава на персоналния подход. Равнопоставеността е, че всеки има право на максимум защита и помощ от обществото за да осъзнае грешките си и да не ги повтори. Подходите за осъзнаването могат да бъдат най-различни и се предопределят от качествените показатели на конкретния индивид. Възможност за възприемане на ситуацията и съпътстващите я факти, самооценка, желание за пълноценно възстановяване на щетите съобразно възможностите му и т.н. Затворът е крайна мярка за тези, които към момента на деянието са осъзнавали какво извършват и възприемат извършеното за нормално. Тогава е належащо индивидът да бъде изолиран от обществото, защото е възможен рецидив. Има примери от съдебната практика, когато за подобно деяние, наказанието е било и много по-високо. Например за сина на един врачански полицейски шеф. Можеше и по-малко, но изцепката на адвоката му "Ми те сички пият и карат! Той к'во?" определено "помогна". Вероятно и клиентът му е бил на същото мнение. Т.е. възможността за рецидив вече е на лице. "Аз не съм виновен щото сички са така! Искам да съм като сички!"