като оставим дърленето с цел релаксация и дози адреналин, това което ме подразни в теб е твоята безапелационност.

Не съм в течение на глупашката любовна история, кой с кого спал, кой бил пренебрегнат и дали е постъпил глупаво. Ти си дълбоко наранен и това, съчетано с безспорната ти гаргантюанска себичност, дава истерични резултати. Поне така звучеше като започнахме. В края на краищата, препоръчвам ти да поработиш над чувството си за относителност в реалността. Младостта лесно избива в крайности – бедна ти е фантазията аз колко краен бях и колко лесно ми се палеше фитила. Колкото по–бързо осъзнаеш обаче, че реалността не се състои от абсолюти и особено колкото по–бързо възприемеш това като ориентир на реакциите си, толкова повече ще си спестиш главоболия и разочарования. Казвам ти го като човек, който е изпил много чаши с отрова, преди да му уври главата... Защото способността да се ориентираш добре в ИСТИНСКОТО състояние на нещата, е ключът към избягване на драматични сътресения в живота. Марио Пузо в "Кръстникът" има една фраза в смисъл, че умението да виждаш нещата, такива каквито те действително са, а не такива, каквито на тебе ти се искат да бъдат, е ценна дарба. Който я няма, трябва да компенсира липсата и с упорита работа над възприятията си. Който не успее да формира тази дарба да подлага на безмилостна критика всяко свое допускане, всеки свой анализ, се обрича на несретата да действа, следвайки фантастични конструкции, фактори – фантоми и да бере плодът на разочарованията. Ние, българите, имаме вродена склонност към фантазиране и донагаждане на реалността с харесващи ни, но неверни анализи и това ни коства много разбити илюзии. Разбити илюзии не може да има там, където илюзиите отсъстват по принцип. Нали разбираш?

Така че, приятелката ти е била права за себе си, неправа за тебе, но това което важи в случая е нейната преценка за нещата, защото тя е тази която може да вземе решение. Ако е погрешно, тя ще си плати за това, а ако не е, тя няма да сметне решението и постъпките си за грешни, само защото ти не си съгласен с тях и затова, че нейните действия се класират като погрешни в твоята ценностна система. Какво мислиш и чувстваш ти е без значение, дори и обективно да си прав. Ситуацията е малко като: "Кучето (ти) си лае, керванът (тя) си върви". Въобще няма да се промени нищо за кучето, дори и керванът да върви в грешната посока...

Преглътни и върви напред. С жените имам голям опит (нали съм женкар все пак) и ти казвам, че след време цялата тази история ще ти се струва без значение. Особено, когато семейство и деца ти рушнат класацията на приоритетите и ти преглътнеш неудобния факт, че твоите мераци, амбиции и капризи вече не са най–важното нещо в живота. Ако разбира се, обичаш децата и семейството си... Аз лично, ги поставям преди себе си. Аз се наиграх и нарадвах на повече, отколкото съм и мечтал, сега е техен ред и аз трябва да направя толкова, колкото се очаква от мене и колкото аз смятам, че им дължа, с факта че съм ги създал. Така е честно.

Може би сбърках като се опитах да коментирам вопъла ти, подхождайки с шокова терапия. Нали знаеш, по теорията, че причиняването на нова, по–остра, но краткотрайна болка, заглушава и притъпява по–дълбоката и трайна такава. Сега съм склонен да мисля, че прибързах и сбърках. А би трябвало да зная по–добре, защото аз (както и всеки преполагам) съм си изстрадал дозите накърнено самолюбие като влюбен папуняк. Само че, тези неща са отдавна в миналото ми и сега ми се струват смешни, защото просто живият живот те научава на практика, че такива терзания са жалки. Но това човек го разбира само след време. Терзанията на отблъснатия влюбен са типични за младостта и съвсем не се струват маловажни на засегнатите. Пренебрегнах това, подходих (малко нечестно) от позициите на опита си, подиграх ти се и така отприщих европейския фашизъм. Извинявай!

За другия ни обмен, ако му се впрягаш и хабиш емоции, си в грешка. Аз се дърля, за да убивам скуката и напрежението на живота в Америка. Защото, въпреки че тук, в този клуб се представих като краен, аз съзнавам и ежедневно ми се налага да търпя и да се боря и с куп американски недъзи и съм отразил съответно мнението си в други, сериозни дискусии по въпроса. Но тук, в този клуб, проблемите се разглеждат на моменти толкова наивно и повърхностно и нивото е толкова плитко и ентусиазирано само в едната посока, че волю неволю се наложи да се включа с крайна позиция (а такава нямам по никой въпрос) с цел да балансирам килнатите позиции на участниците.

С някои няма надежда – всичко е до умствен капацитет. С тебе както виждаш, разговарям.

Но недей да се мъчиш да възраждаш фашизма. Това е проверена и провалена доктрина. САЩ са това, което са, благодарение основно на обстоятелството, че тук са заложили на личната свобода, разкрепостеното предприемачество, здравото (И СПАЗВАНО) законодателство – система, която естествено избутва най–кадърното напред, стимулира откритията и напредъка във всички сфери и така цялото общество се изтегля напред.
И където алчността и ламтежа за повече (не само в материален смисъл), когато е в рамките на законите, не се смята за порок, а за най–продуктивният двигател на надпреварата, която движи прогреса.
А що се отняся до помощите за тези с по–малки възможности, тук те са били въведени като държавна програма през тридесетте по логиката: "Ако не им дадеш нещичко, те ще съумеят да ти вземат всичко". Революцията в Русия победи не поради някакви заговори (със заговори неписмени мужици не се повеждат на смърт), а по една много проста формула: Докараният до отчаяние голтак, когато няма какво да загуби освен крепостничеството си, когато е многоброен и въоръжен (поради войната) и като му обещаеш, дори и само, че ще може да се жени в съседното село, без да пита господаря, е способен на чудеса. Точно такива "чудеса" се избягват, чрез някаква преразпределителна система, която дава на по–малко способните, по–глупавите и даже по–мързеливите нещичко. Защото няма общество, в което да има състезание, без да има губещи. Те са винаги повече от печелившите и системата, за да се самоподържа без сътресения, трябва да отдели малко и на многобройните тъпи губещи, за да не вземат те всичко от малобройните кадърни печеливши.

Такава система работи. Това е американската система. Огледай се по света и класирай икономиките. Най–работещите икономики са тези които са най–близо до американския модел.

А акъл да те не лъже, че тук в Америка има някакво значение дали си евреин, бял, чер, пембен или марсианец. Дали имаш седем неприложими висши образования и шарени дипломи или си просто необразован тарикат с бизнес нюх и око за възможностите. Уважават те само по един показател – колко ти е дебела кесията. Ако има взаимна изгода, ни цветове, ни раси, ни кръв, ни религия имат значение. Ако отговорът под чертата е положително число и за двете страни, техните етнически или каквито и да е било други характеристи са ирелевантни (без значение).

Ако повърхностно се вие или се тръби нещо в този расов или друг смисъл е само за да се използва публичното мнение като инструмент за извиване на ръката на партньора, за да се промени съотношението в печалбата при сделката. Това е.

Дали това е морално или дали на мен и на тебе ни харесва, е без значение. То е факт със или без нашето одобрение. Виж по–горе казаното от Марио Пузо.

Америка при това не е някаква мощ с монолитен център, който плете някакви дългосрочни интриги. Ако има нещо, което движи и малкият американец и държавата като резултат, и е спойка на политиката им, което може да се опише с една дума това е ИНТЕРЕСЪТ. А той е аморфен, няма лице и в това е и неговата виталност.

От твоята визия за България отсъства точно този, най–витален, елемент. ОБЩИЯТ ИНТЕРЕС. Защото в Америка комунизъм на практика отсъства само по една причина – това явление не се вписва в ничии интереси. Кой ги ебе тогава тука левичарите – никой! Колоритна агитка с екзотични фантасмагории, такова е мнението на средният американец за комунистическата партия на Америка. Нека ги има за миризма..

И така ще бъде докато американецът си харесва Америката, такава каквато е. Защитаваща интереса му... а ако това се промени, е тогава ще се търси пак система, която да защитава интереса на индивида.

България е още далече от подобна схема. Бях наивен да мисля, че обществото ще узрее по–бързо за факта, че не може всички да са равни и че ако не си плащаш телефона, ще ти го откачат. Май, за да се промени това, ще трябва да измре онова, повреденото поколение, към което за жалост, се числя и аз.

Не ми придиряй на грешките – писах толкова бързо и ти написах толкова много, че моля за прошка!

Пожелавам ти най–хубави събития през Новата Година! Пак ще се влюбиш, но точно тогава ти препоръчвам много често да се вглеждаш в огледалото. А най–вярното огледало за нашите кусури са очите на любимата. Любовта е двустранно явление – компромиси и отстъпки са нужни и от двете страни!

Всичко хубаво!

Вовата