Специално внимание заслужава протестът на Българската православна църква - безпрецедентна за времето реакция срещу преследването на евреите с важни последици в българското общество. Известна е репликата на Пловдивския митрополит Кирил, който заявява, че ако трябва, ще легне на релсите, за да спре ешелоните, отвеждащи българските евреи на Запад. В най-критичните дни около подготовката на депортацията Софийският митрополит Стефан кани главния равин да живее в дома му... Жестове, които мнозина напразно очакваха от Pope Pius XII или от други католически прелати в Централна и Западна Европа. Няма друга европейска държава, изправена пред толкова тежки избори, в която християнски духовни водачи по абсолютно недвусмислен начин да са се обявявали в защита на преследваното еврейско население, така както се случва в България по време на Втората световна война. И този забележителен факт е недостатъчно известен както в България, така и извън нея. А там, където е бивал споменаван, съобщението е посрещано с огромен интерес, с учудване и изумление. Поведението на българските митрополити е в толкова видим контраст от поведението на еропейския Висш църковен клир - и това се отнася както за Православната, още повече за Римо-католическата църква - че разказът за него не рядко е приеман като анекдот.

["Драги Кольо,
Питаш ме какво зная по въпроса за българските евреи през войната. Доколкото зная, българската църква, специално митрополит Стефан, положил усилия да спасят евреите, но в края на краищата те бяха спасени от ВМРО, т. е. Македонската революционна организация, която не забравяше енергичната подкрепа на евреите пред Обществото на народите в Женева преди войната. Продажниците, които управляваха България през войната, не даваха пет пари за усилията на Българската църква да спаси евреите. Обаче в последния момент (баща ми и майка ми бяха на гарата с раници на гърба на път към газовите пещи в Полша) една македонска делегация посетила Габровски и без церемонии му казала: "Ако един единствен от нашите евреи бъде изпратен вън от границите, ще платите с живота си".
Майката на Сашо Александров, съпругата на Тодор Александров, била много активна в това отношение. Тя беше доста близка приятелка на майка ми и в най-тежките моменти, включително няколко часа преди родителите ми да тръгнат за гарата, тя пристигнала в нашата къща и без да каже дума прегърнала майка ми и започнала да плаче. Оттам къде е отишла и какво е правила не знаем, но родителите ми и другите набелязани жертви били върнати от гарата."
Из писмото на д-р Роналд Ешая, изпратено на 6 януари 1989 г. до негов приятел

Ето имената на 42-ма народни представители направили подписката против депортацията:

Димитър Атанасов Арнаудов
Георги поп Стефанов Добрев
д-р Никола Иванов Дуров
Александър Симов Гигов
Симон Киров Халачев
Данаил Жечев Кънев
Георги Петров Кендеров
Тодор Павлов Кожухаров
Георги Тодоров Кръстев
Филип Димитров Махмуджиев
Петър Георгиев Михалев
Георги Миков Нинов
Димитър Йосифов Пешев
Иван Василев Петров
д-р Георги Рафаилов Попов
Илия Димитров Славков
Стефан Стоянов Стателов
Георги Железов Свинаров
Марин Иванов Тютюнджиев
Никола Иванов Василев
Васил Христов Вълчев
Кирил Кастадинов Арнаудов
д-р Иван Бешков Дунов
Никола Иванов Градев
Игнат Илиев Хайдутов
Димитър Николов Икономов
Стефан Атанасов Караиванов
д-р Петър Иванов Кьосеиванов
Александър Гатев Кръстев
Андро Христов Лулчев
Руси Иванов Маринов
д-р Никола Петров Николаев
Дончо Димов Узунов
Сирко Станчев Петков
Петър Марков хаджи Петров
Спас Маринов Поповски
Панайот Тодоров Станков
Таско Стойчев Стоилков
Христо Стоянов Тумакчиев
проф. Александър Цалов Цанков
д-р Иван Киров Вазов
д-р Иван Коцев Йотов

И разбира се бой по тарамбуките!

ThePatriot