To my brother, who die at Paris
He was one of the best programmer of Bulgaria

In memotiam

Сега изтрезняхме, приятелю Джо... [Мнение#: 524910 / отг: 524232 ]



И ще ти споделя
моята болка
непрежалима,
която в гърлото
пари
и сълзите напират
в зеленото ми
като вълните
око...

Не, няма, Джо,
нали сме корсари...

Откакто не сме се виждали
Изгубих мой човек в битките
Беше ми като брат
беше зеницата
на окото ми ястребово
Смъртта го взе -
а беше толкова млад
той беше
ръката ми -
лявата,
защото
с дясната
водя битките,
а лявата
е до сърцето...

Сърце, млъкни,
чакай да избърша сълзата...
Проклетият махмурлук
той е виновен,
прости ми, Джо,
но при този спомен
изворът на сърцето ми се отприщва...

Той беше чистокръвен принц -
но вместо богатството
предпочете
да скитосва из океана
с риск
да загине на борда...

Отиде си,
когато бяхме акостирали
на пустинен остров...
Затова напалихме клада
хвърлихме останките тленни
в огъня бушуващ
и няколко диви рози...

А пепелта...
Разпръснахме на онази чужда земя

После качихме се
в крещящо безмълвие
на борда.

Нямаше топовни изстрели
Тишината напълни шепи с прахта
на моя брат
хвърли я в морето
като езеро
смълчано
зачернено
огледално...

И в този миг рукна порой
но ние стояхме на борда
мокри до кости
и плачехме.

Дъждът стори ни милост
смеси се със сълзите ни
за да не се срамуваме

Защото корсарите никога не плачат.

Да помълчим малко, Джо,
а после,
може пак да ударим
по една
за живите и мъртвите...

Защо ми се струва, че всички
сме на борда, стари безбожнико!