Птицата
отлетя
върху снега
остави
знаци магически

Аз стоя пред извора
виждам ключа,
той е там,
къпе се сред
струи чисти, смарагдово-ледени,
но не искам
да се пресегна
и да го взема

защото няма нищо
по-тъжно
от една голяма мечта,
която се сбъдва
не когато й е дошло времето.

Предпочитам
да се взирам в полета на птиците
с надежда да зърна отлетялата
и понякога да се отбивам при извора
за да измивам сълзите си
от смях или от мъка
със златистите отблясъци
на разковничето
което лежи
на закътано място
на тайно място
което само аз знам

Нека златният ключ
ме почака
ще го взема
когато усетя
че съм пред прага
на нов живот
когато сърцето ми
каже: "Ти си достойна"
Дано все пак се случи
преди смъртта
да ме прегърне
и да ме превърне огънят
в прах на пустинен пясък,
но всичко това -
ако златният ключ си остане
на същото място,
ако не го вземе някой друг.

А птицата
тя отлетя -
но аз също в птица
се превърнах

полета и свободата
предпочетох
пред сбъднатата
ненавреме мечта.