КАКВО ПРАВЯТ ХОРАТА, КОГАТО СА САМИ Този въпрос на времето бе поставил максим горки и бе му отговорил почти трагично. преди всичко: той му бе отговорил за руснаците. и какво правят славните средноевропейци? първо трябва да установим, че в момента, когато човек е сам, нещо от него се свлича, някаква тънка кожа, някаква фина маска... един от най-големите немски мислители, лихтенберг, веднъж бе записал наблюдението, че образът на хората добива по-друг израз в странични улици, отколкото в главни. и така, какво прави човекът, когато е сам? ако няма постоянно занятие, почти всеки се подмладява с няколко години: той почва ако не да играе, то поне да се отдава тихомълком на своя нагон към играта. мисля, че заснети на филм, хората, които са сами и смяат, че не са наблюдавани, принадлежат към най-комичните неща на този свят. и тъй, вратата е затръшната, ти си сам. какво сега? работата обикновено почва с това,че и при съвсем разумните жестове се вмъква нещо безсмислено.(едно едвазабележимо було на смахнатост обгръща хората, когато са сами) вземаш четката, наистина я вземаш - но при това посягаш към гребена и ако имаш само една минутка свободно време, почваш да го балансираш, ако ли пък не го балансираш,залавяш се да подреждаш в стройна редица кое-що, ако ли пък не го подреждаш (което много успокоява), барабаниш с пилата за нокти върху сапунерката... има ли някой висш сановник, който да не си е играл на параходче с бански термометър? много хубаво е също да чуеш как пеят хората, когато са сами.ще преглътнем как пее мнозинството. но какво пеят! на първо място: петдесет пъти наред същата песен, не, същия откъс от някоя песен, същите няколко такта, все по-сантиментално, все по-фалшиво - винаги в ритъма на това, което вършат в момента... а и текстът лесно преминава в някакво напълно побъркано индианско песнопение: валенция! на скалите, на скалите, ето де ни са жените с цялата компания!... след шестдесет и първото изпяване това зазвучава съвсем по човешки. а може и да си го свирукаш. други пък разговарят тихичко със своите вещи. човек много се въздига, когато придружава работата си с благочестиви сентенции: "къде ми е буйката? къде ли ми е буйката?" (сега малък оперен хор:"буууууйка...буууйка....да, да, буууйката...!" после: "а, ето те и тебе! три часа ли искаш да те търся? кучка!" (бух о стената.) голям орестър: "тра-ррра-ра-рааа!....." речитатив:"водата за зъби се е свършила." провикване по тиролски: "ши-и-и-ши-и-ши-лаа!..." тъй в слънчеви дни. за всички дни обаче е в сила едно, което може да се наблюдава при всички самотници, ако не трябва да се облекат за осем минути и да хукнат към работата си: това са забавните малки заобикалки, които свързват с всяко свое действие. то криволичи, описва големи завои, изразходва излишъка от сили, който се среща у всеки здрав човек... а и при работата не е другояче. ако някой работи заедно с други в голямо бюро, той обикновено не дава свободен ход на своите особености, но ако има частна кантора, черпи нови сили, когато на пръв поглед разхищава своето резервно хранилище. затова човек има нокти, уши, вратовръзка - заниманието с тези неща е много подкрепително. а ог неизбродните дълбини на една игра с копчета за маншети и някакъв син молив се издигат решения от първостепенна важност... толкова за мъжете, тези вечни момчета. децата често са сами, дори и когато съвсем не са сами. те си играят, обгърнати от покривалото на младостта и безгрижието, което само рядко се скъсва: когато огладнеят, или искат нещо, което им се струва важно. какво правят жените, когато са сами, нямам представа. един мъдрец поддържа, че жената изобщо никога не е сама - тя си представя винаги някого, дори когато това е само огледалото. мисля, че в случая мъжът не трябва да се впуска в преценки: защото когато е насаме с жена, тя вече не е сама, той много й пречи и нека този въпрос реши някоя жена. 1926