Ето още една любопитна история за отношенията композитор-композитор. Откъсът е от последния брой на "Култура" и включва спомени на Симеон Пиронков-син за бащата си:

"Подобно отношение* имаше и към музиката на автори, които ангажират слушателя изцяло със собствената си личност или със собствените си преживявания (сред тези автори бяха например и Бетховен, и Малер). Онова, което го дразнеше в музиката, беше суетата. Останах до края с чувството, че правеше определени жертви и компромиси даже в сферата на собствения си изказ и фактурно оформяне, само и само да не се създаде усещането за суета. Обичаше да казва, че ако трябва да самоопредели типа музика, която пише, то би я нарекъл лирична... Не случайно сред близките му автори бяха Шуберт, Росини и Й. Щраус (Росини - чувството за хумор, Шуберт - лиризмът, Й. Щраус - почти пълно отсъствие на суета, съчетано със силно развито усещане за вкус). "

*Става въпрос за проява на "лошия вкус" да ни занимават със себе си, от страна на Бетовен и Малер.