За отношението на Вагнер към други композитори – мисля си, че става въпрос не само за виждането му за музиката им по същество. Много голямо значение има личността му с всичките си характерни черти /а каква личност е бил Вагнер, мисля не е необходимо да обсъждаме/. С цялото си съзнание какво прави /поезия, музика/, какво го кара да го прави /според мен темите, които го вълнуват, сюжетите, които избира, формата, която създава и използва за своите произведения, говорят за ред особености на неговата личност/, какво му струва това, как се приема от хората и т.н. С цялото си виждане за себе си, геният си, значението на работата си /може би оттук и темата за Ницше, но много не съм наясно/. Трудно е човек да разбере за отношението на Вагнер към един или друг композитор, ако има предвид само музикалната страна на нещата. Освен това ми се струва, че не е характерно великодушното отношение на особено гениалните хора към останалите, това по-прилича на “по-умерено” гениалните.