организиран от италианското посолство по случай 100 годишнината от смъртта на Верди.

Значи - оркестърът - добре.
Четирима солисти, прясно пристигнали от Арена ди Верона. Добре. Започнаха със сравнително най-силните си парчета (извинявайте за думата, но четете по-нататък и ще разберете). Не зашеметяващо, но без забележки.
Само дето тенорът, като всеки тенор - шушумига. Ами какъв може да бъде един тенор, собствено. Най-добре беше в началото на кваретата от последното действие на "Трубадур". Зад кулисите, нали разбирате...
Сопранката - обработен глас, но никакъв.
Мецосопранката- наспорил Господ глас, обаче то поза, то подвиквания, то претенция... Иначе на външен вид - чудесна Амнерис и кошмарна Азучена. Сопранката (отново за сценичния вид) - типична, пищна, трудно възприемаема като умираща от туберкулоза Виолета, да не говорим пък за измъчената Елеонора...

Лично на мен най ми хареса баритона - не блестящ, но без груби грешки и ръкомахания.

Е, не чак ужасно, но мисля, че всеки четирима, взети напосоки студенти от Консерваторията биха свършили подобна работа.

Обаче (на бис) квартетът от "Риголето".... Е, не, не, това си беше.... Комично! Николай Бинев като блудница и Рашко Младенов като квинтов сопран от онези прословути първоаприлски концерти, са си по на мястото от тези четирима сладури снощи. Ама смях ви казвам! С глас и сълзи! Ъхъ.

Айде някой да ме оспори ако успее и ако има очи! :о))))))))))

Редактирано от зy на 31.01.01 13:39.