"..Винаги трябва да си пиян. В това е всичко; само в това е въпросът. За да не усещаш ужасното бреме на Времето, което премазва плещите ти и те отвежда към земята - трябва постоянно да се опиваш.
С какво ли? С вино, с поезия или с добродетели - все едно. Само - опивай се!
И ако някога - на стъпалата на някой дворец, сред гъстата трева на някой ров или в унилата самота на своята стая - се събудиш, леко или съвсем изтрезнял, попитай вятъра, попитай вълните, звездите, птиците и часовника - всичко, което те носи напред, което простенва, всичко, което тече, говори и пее, - питай ги колко е часът. И вятърът, вълните, звездите, птиците и часовникът ще ти отговорят: " Тъкмо време за опиянение!" За да не бъдеш роб, мъченик на Времето - непрестанно се опиянявай! С вино, с поезия или с добродетели - все едно. "

Шарл Бодлер