|
|
| Тема |
 Re: Кундера и Бетовен [re: Руиз] |
|
| Автор |
Руиз (любител) |
|
| Публикувано | 26.04.16 11:37 |
|
|
|
В „Непосилната лекота на битието“ от чешкия писател Милан Кундера срещнах следното:
Независимо че заради Тереза бе обикнал Бетовен, Томаш си беше лаик в музиката и аз се съмнявам, че му е била известна истинската предистория на прочутия му мотив „Muss es sein?“ — „Es muss sein!“
А ето как се е родил той: някой си господин Дембшер дължал на Бетовен петдесет форинта и композиторът, вечно безпаричен, му напомнил за тях. „Muss es sein?“ — въздъхнал нещастно господин Дембшер, а Бетовен избухнал в буен смях: „Es muss sein!“, начаса облякъл тези фрази и тяхната мелодика в ноти и съчинил върху този реалистичен мотив малка пиеса за четири гласа: три от тях пеят „Es muss sein, es muss sein, ja, ja, ja“ — „Трябва, трябва, да, да, да“, а пък четвъртият приглася: „Heraus nit dem Beutel!“ — „Я вади бързо кесията!“
Година по-късно същият мотив залегнал в основата на четвъртата част от последния Бетовенов квартет опус 135. По онова време Бетовен вече нямал наум портфейла на Дембшер. Думите „Es muss sein!“ му звучали все по-тържествено, сякаш ги изговаряла самата Съдба. На езика на Кант, изречено по подходящ начин, дори едно „Добър ден!“ може да заприлича на метафизична теза. Немският е език на тежките думи. „Es muss sein!“ вече не било никаква шега, а „Der schwer gefasste Entschluss“.
| |
| |
| 
|
|
