Щокхаузен едва ли ще го открия в редичката на постоянно слушаните от мен и поради тази причина трудно бих се навил да пиша в тема за него.

Но сега, чак ме хваща яд, че никой не вижда разликата да витаеш един път в белия, после в тъмносивия облак. Барабар с приликата в еднаквото напрежение - от светлото излитане по време слънчево!, до търсеното, без съмнение нарочно, крушение...
Къде е спокойствието, или сме ОК?
В хеликоптера, който небрежно се забива някъде отзад на найстия етаж на произволната (хайде, бе) една и съща сграда или в непримиримото отмъщение на "случайния" гълъб, който го последва?
За какви квартетни гъдулки иде реч, прочее, някой опита ли да пита сам себе си...