Още приживе Бах не е бил причисляван към първите композитори на Германия. Единствено бил признат като виртуоз на органа и будел възхищение като дълбок познавач и теоретик на фугата. Кантатите и пасионите му са споменавани само между другото.

Ако погледнем зад некролога, където по обясними причини заслугите му се възхваляват, ще го видим невзрачно сбутан в компанията на негови съвременници, където наред с Хендел и Телеман присъстват далеч по-модерните тогава Хасе, Граун, Шьолцер, Пизендел, Кванц, Бюмлер. Освен ако не е специалист, някой може ли сега да посочи поне едно произведение на тези юнаци? На мен единствено Кванц ми е познат като име и то пак покрай Бах.

Но бих казал, че на преоткриването на Бах от Менделсон се гледа малко неточно. Бах не е бил напълно забравен след смъртта си. Някои от кантатите му продължавали да се изпълняват по време на службите – е, обикновено не се свързвали с името му, а по-скоро се превърнали в нещо като църковен „фолклор”. Сборниците му обаче (клавирните упражнения) се познавали, макар и не от толкова широк кръг музиканти. Същото може да се каже и за някои други негови произведения. Моцарт определено го познавал като име и бил възхитен от един негов мотет.

Причините за „затъмнението” на Бах след смъртта му са така да се каже „комплексни”. Една от тях е славата на Хендел, но според мен една друга причина е далеч по-съществена. Бах е краят на една епоха, която по-късно ще бъде наречена барок. Както казва Швайцер, всичко води към Бах, но нищо не излиза от него. Той не е новатор, не търси и не създава нови направления в музиката, както например Бетовен и романтиците. Бах събира постигнатото дотогава и го обобщава по гениален начин. След Бах музиката вече не може да остане същата, защото просто няма какво повече да се създаде в досегашните рамки. Може много да се говори за отношението на синовете към бащиното им музикално наследство и изобщо на надживелите го съвременници.

В този смисъл бих сравнил ролята на Менделсон с тази на Колумб. И преди това мореплаватели са достигали Новия свят и са носели в Европа знания за него. Но едва след Колумб тези земи придобиват „световна” значимост. Така е и при Менделсон, което разбира се никак не омаловажава заслугата му, макар че в този случай са „действали” няколко човека, като друго известно име от този кръг е Гьоте.

Колкото до Алберт Швайцер, капиталният му труд върху Бах е забележителен, но на моменти с „романтично” третиране на фактите. Последвалите изследвания върху Бах развенчават някои легендарни насловния (като например прословутото отиване пеша до Любек, за да слуша Букстехуде. По това време, макар и съвсем млад, Бах е заемал прилично платена служба и ползването на добре уредения междуградски транспорт едва ли е било проблем, още повече, че разрешената му отпуска не е била кой знае колко дълга – нищо, че той я просрочва драстично, но това е друга история).

Така че и на Щвайцер трябва да се гледа критично, колкото и прекрасна да е книгата му :)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")