Към автора на постинга, в който се изброяват имената на Тосканини, Маазел и другите.

Преди да започне да дирижира Тосканини е бил много добър челист и е свирил в оперен театър.
Маазел е бил цигулар-вундеркинд, а сега и композитор,

Саймън Ратл - великолепен пианист, да не говорим за пианистите Фуртвенглер, Бруно Валтер, Караян, Абодо и Мути.
Тези хора са постигнали голямо можене в свиренето (а Фуртвенглер и в композирането и в хуманитарните науки). И в един момент са имали духовната потребност и за други изживявания.

Има и други примери за ранни - 19 - 20 годишни диригенти.

1. Вагнер ( пишман пианист, но с широки хуманитарни интереси, а и "нелош" композитор.....
2. Малер - "нелош" композитор
3. Баренбойн - май, че "може" да свири на пиано
4. Генадий Рождественски - голям пианист и човек с енциклопедична
хуманитарна култура, освен това е и композитор
5. Васил Казанджиев - на 23 години вече е редовен щатен диригент в Софийска опера. Аз съм го слушал как между другото свири на пиано и мога да гарантирам, че е един блестящ и голям пианист. По това време е автор и на Дивертименто за оркестър - една изключително ефекна и майсторска оркестрова пиеса. Този човек май "може" и да композира.

6. Сонополи пък е бил добър медик.

Така, че преди да хване един музикант тоягата, за да има самочувствие,
че е добър или ще стане добър диригент трябва да може да прави добре и нещо друго. Дори и да е добър администратор или менаджер и това също е някакво качество, което маже да оправдае диригенски амбиции.

Емил Чакъров доколкото знам е бил добър цигулар. Той обаче е имал и "други" качества - комбинативност. Връзки с влиателни евреи, хомо-сексуални общества и други.

Аз съм сигурен, че това момче Боян Виденов е талантливо. Но бих го посъветвал вместо да си губи времето с постинги да се захване с нещо по-смислено и полезно за неговата диригенска кариера - свирене и четене и най-вече учене.
И когато се прочуе с голямо можене, тогава рекламата "от уста на уста" ще му свърши много по-добра работа