Тези дни успях да видя последното предаване на Лили Големинова по телевизия "7 дни". Казвам успях, защото го гледах два пъти през два дена. Първия път излових края на живото предаване, втория (повторение някакво късно среднощно) в началото. Всичко си беше случайно, но го докарах докрая...))
Беше поканила като гост неизвестен за мен човек. Професор, доктор, анестезиолог. Написал съвсем нова книга за Моцарт.
Впечатленията, които остави в мен този посребрен мъж, са изумителни - страхотно фин човек!
Ще намеря и ще прочета книгата му!
В един момент даде някакъв пример. Бил някъде в Германия на специализирана сбирка, конгрес на анестесиолозите, например. И ги завели на концерт. На нещо популярно. Като Бах и Моцарт. Всички пляскали между отделните части. Нашият човек казал с достойнство! - това нещо в зала България - никога не може да се случи...
И си помислих снощи колко е прав. Не защото почти няма концерт у нас , на който да не се ръкопляска между частите, а защото в този човек познах най-вярната софийска публика. Тази публика, която без съмнение през годините различавам отлично. Която може да бъде куртоазна и да извади някой бис за всеки (уважителен) случай, която ще изригне посрещателно с тихи 10 минутни аплодисменти за любимия си прогонен диригент, тази тиха и "невзрачна" публика, която отива на концерт не, за да дава оценки в някакъв клуб, а за да се прибере тихо в къщи с удовлетворението, че на този свят има и красиви спомени...
Много ти е хубава темата, Батехари. И много уязвима, в частност. Както и отговорът на зу.
Времето ме притиска, толкова успях да се изкажа сега.