Това, което прочетох от поста на Пенчо Заека за родителите на Асен ме убеждават, че те неволно /или съзнателно/ следват модела за ранна кариера, който познавам от семейството на Емил Наумов. Ще повярвате ли, че в софийския му дом /Емил вече живееше в Париж, за да учи при Надя Буланже/ родителите бяха подредили ... МУЗЕЙ (?!) на "малкия Моцарт - Наумов"!!! Всичко, до което се е докосвал, всяка драсканица от бебешка възраст, играчки, обувчици и пр. бяха наредени като в истински музей и в кутии /като в архив/. Майката и бащата /който се гордееше с прозвището "Леополд Наумов"!/ следваха момчето по петите, осигуряваха му контакти, изяви, подреждаха целия му живот до най-малка подробност, в резултат на което го превърнаха в едно напълно инфантилно същество!...
Страх ме хваща от такива безумства и много, много ми е жал за талантливите деца в ръцете на такива родители!