По-вълнуваща седмица не съм имала от много години /говоря в музикален план/. Като се юрнах да преследвам и Цукерман, който ми беше идол като ученичка, защото търках някакъв негов виолов запис, че и младото зверче /съвсем кротко наглед/ - и три дни не ми видяха очите вкъщи, ама ми се напълни душата!!!
Цукерман беше интересен на репетицията - и то на първата, в Музикалното училище. Беше му горещо и задушно, но беше в настроение малко поне да натамани нещата. Той си каза човекът на пресконференцията - ще командва нещата, независимо от диригента. Пък то си се знаеше, че така ще бъде. Обаче младоците му се бяха стреснали - не че не ги разбирам, но малко се изненадах, след като вече толкова пъти им водят величия. В крайна сметка никой друг български оркестър не работи през последните години с толкова много и големи имена - трябва да свикват вече. Но, въпреки че не ми се ще да е така, оркестърът ми изглеждаше стреснат - Цукерман все пак!
А той имаше настроение за работа само в началото. Като стъпи на сцената в НДК - и до тук! Видя се колко му се изпари желанието да прави каквото и да било, да се бори с акустика и озвучаване... И започна да свири колкото да не е без хич. А за жена му ще кажа, че в края на краищата й се възхитих - влязла му е под кожата и успяваше с намигвания да го накара лееееееекичко да се подсмихне и да му стане по-добре - личеше си и на концерта.

Всъщност вечерта чух само Брамс, защото не можех да пропусна този фурор в зала "България" - кога за последно съм виждала Радиооркестъра да прояви подобен ентусиазъм вече не помня... Но и през миналия сезон имаше няколко концерта, дето предизвикаха възхищение. Това момче според мен е гений. И в никакъв случай не е някакъв аутист, каккъвто се опитаха да ни го представят - той не давал интервюта и пресконференции, не ходел по телевизии, а баща му говорел вместо него ... оказа се стария изпитан принцип - "поискай и ще ти се даде!" Та отидох аз и...хък-мък - може ли да каже само здрасти на слушателите... А баща му казва "Ама разбира се, ако е съгласен Сергей елате след концерта". Та ето така аз - между Хачатурян и Брамс /съответно между зала България и НДК/ успях и с момчето да си поговоря. А той, Серьожа, се оказа голямо чудо - спокоен като излязъл от медитация, а не от сцена. Гледа, внимава и много премерено отговаря, обаче виждаш колко добро самочувствие има /без да е нагъл/ и колко добре знае какво иска от живота. Много съм впечатлена и като се прибави страхотната тръпка по време на концерта - направо ме отвя!!
И после какво - пропускам Шостакович, за който чета страхотни отзиви, но поне мога да чуя на запис - и ... такси до НДК. Заварвам, естествено, пълната зала / каквато явно беше и целта на това нелепо застъпване / и един Брамс, който в никакъв случай не беше блясък, но, трябва да кажа, беше по-добър от генералната репетиция. Но знаете ли какво ми направи впечатление? - около 3000 души в НДК не успяха да вдигнат толкова много шум, колкото около 800 в зала България. Защо ли?!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите