Различните интерпретации дават различен и нов поглед с наблягане върху различни аспекти на музикалното произведение... Хубаво е да разглеждаме нещата от поне от две страни, а защо не от три, четири, пет... Всеки слушател си има индивидуални усещания и възприятия и само най-опитният може да идентифицира максимума от интенции, алюзии, препратки и цитати... Какво ще стане, ако когато слушаш нямаш вътрешен противобой, а се оставиш да чуеш изпълнението (даващо форма на идеята), начисто, като табула раза? Точно това се случва всъщност с произведения, които не си чувал досега, нали? Как можеш да имаш изградена представа за това как би трябвало да ЗВУЧИ, ако не си чел партитурата, не си чувал нито едно пресъздаване? Как ли е звучала музиката в ушите, не, в съзнанието на композитора може да се каже трудно, несъмнено. Сега като се замисля, на мен ми звучи така, както си го тананикам, както го чувам, без да слушам, но с чие ли изпълнение или със смесица от изпълнения е свързано това вътрешно звучене? Та откъде идват твоите идеи за точното звучене? От четенето на партитурите? Ами с това ли си започнал най-напред? Или първо си чул кокнкретно изпълнение, което се е запечатало в паметта ти? Какво мислиш за творческия процес при композитора? Откъде идва музиката: от небитието ли? Има някои прекрасни теории на Михаил Арнаудов относно творческия процес при поетите-лирици... Всичко започвало с едно музикално настроение, с една мелодия, тананикане, което постепенно изкристализира и възприема формата на стих... Така поне твърди Яворов, ненадминат досега като опоетизиращ българския език...

Mild und leise...