|
Тема |
Re: Харнонкурт-сериал 4. [re: Guld] |
|
Автор | Guld (Нерегистриран) | |
Публикувано | 12.02.06 10:59 |
|
|
Моцартовият тонов език е бил отхвърлян от консервативните естетици на епохата поради рязкостта си. Днес, след като цели генерации са се упражнявали в уравняване, изглаждане, подслаждане, „привеждане към хармония”, и то по начин, който самите партитури изобщо не подсказват, когато тук-там успее да познае произведенията в тяхната, уви вече почти неизвестна, заглъхнала първозданност.човек се шокира от музиката по същия начин както и по Моцартово време, Това е един диалектичен език, който и днес запазва жарка актуалност.
Споменатото по-горе „изглаждане” (Харнонкурт има предвид „скопяване” – ама де да знам как ще се приеме! – G.) естествено се дължи частично на късноромантичния звуков идеал, който и до ден-днешен „много върви”: меко-заоблен, тъмен щрайхов звук, който се смесва с максимално тъмно тембрираните духови. Динамиката е вълнообразна и съответно, лишена от постепенност („терасовидност”); яснотата и прозрачността са принесени в жертва на този тип звучност и динамично нюансиране. Изпълнителската техника (щрайхистите много често свирят на по-ниските струни, използвайки високи позиции) и звучността на сегашните оркестрови инструменти (...) При духовите характерният момент на звукопроизводство, атаката (затрептяването на въздушния стълб) е дотолкова съкратен, че специфичната звукова боя, различността на отделните инструменти почти се изгубва. Почти изчистеният от допълнителни шумове тон се нагажда успешно към „издуващата се” динамика на струнните. Характеристичното пукане (трещене) на медните духови днес е възможно да се постигне само при много силно FF – каквото по Моцартово време реално не се е използвало.
По онова време щрайхистите са използвали предимно ниски позиции (само за високите места се е преминавало на по-висока струна в съответната позиция), поради което звучността е била по-светла (звънлива, ярка) и по-контурна („изрязана”, очертана, графична, отчетлива). Дървените духови са се отличавали с една по-„тръбеста” звучност, близка до шалюмото (старинен духов инструмент, нещо като пра-кларинет – G.), медните – по-тънко и леко, както и значително по-цветисто.
Следва продължение...
|
| |
|
|
|