Отдавна ми се искаше да имам симфониите на Роберт Шуман, когото много харесвам. Зная, че тези симфонии технически и тематично отстъпват на тези на Брамс. Симфониите на Шуман звучат монотонно, знае се, че Чайковски е искал да ги преоркестрира, но Клара Шуман не е била съгласна. Но все пак Шуман си е Шуман.
И така влизам в дюкян "Меломан". Мъжът на щанда погледна в компютъра, после търси известно време под щанда пред мен. И накрая ми ги предложи. Два диска:
Шуман - симфонии 2 & 3 - Шаатскапеле Дрезден - Волфганг Савалиш
и
симфонии номера 1 & 4 и Концертщюк за четири хорни и оркестър
Окестр революсионер е романтик, диригент Джон Елиът Гардинър.
Платих 30 лева за двата диска и доволен си отивам в къщи.
Пускам по ред на номерата : симфония № 1 "Пролетна". Чета в книжлето за Гардинър, за неговата кариера, за оркестъра с интересното име.
В тази кутия се оказва, че има още един диск. На него чета 3 и 4-та симфония и Концертщюк за три хорни и оркестър.
На компютъра се изписва на допълнителния диск: "симфония № 1 "пролетна",увертюра, скерцо и финал.
И какво се получава ? При Гардинър са записани с допълнителния диск първа симфония, трета и четвърта и Концертщюка - два пъти/ по един път на двата диска.
При Савалиш има втора и трета симфония.
Откъде да разбере човек, че в диска на Гардинър има скрит още един диск с 3. и 4. симфония. Тогава можех да мина с 15 лева за три симфонии плюс два пъти записано Концертщюк. Чувствам се излъган.
Защо такава неточност и излишно дублиране?
Освен това дисковете бяха отворени, не запечатани. Устаноивх го в къщи. Не можех да си помисля, че дисковете могат да бъдат отворени, тоест без "бандерол". Това може да породи съмнение в пиратство.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Pyиз на 10.01.06 21:24.</EM></FONT></P>

Редактирано от Pyиз на 10.01.06 22:14.