Съгласна съм напълно с Ефр. праз.

Подходих към филма със смесени чувства, така че не са виновни високите ми очаквания.
Ужасно обичам да чета, а приказките са ми любими откак... е, откак съм започнала да ги чета.
Обожавам истории с врати към други светове!
"Лабиринт" е един от най-любимите ми филми. Гледала съм го над 100 пъти и още искам да мина през него.

Е тоя филм не успя изобщо да ме трогне и впечатли.
Добре започна, имаше потенциал и какво стана? Едно нищо.

(Спойлери с купища)

Момиченцето действаше нелогично и без необходимия плам и дух. Абсолютно не съм съгласна, че е имала извинение да яде гроздето например! Съвсем не беше малка, много добре беше разбрала, че НЕ ТРЯБВА да взима нищо от масата. Внимателно нагласи пясъчния часовник, видя картинките по стените, гледа уплашено... и после спря със спокоен вид, разгони феите и почна бааавно и методично да нагъва грозде.
При всички тия книги, които е чела и ако приемем, че има малко здрав разум в главата, трябваше да влезе, да хукне да изпълни задачата и после да излети навън без да се обръща. Особено като види онова много ужасяващо безоко нещо с очите в чинийка...

Мандрагората... Като знаеше, че това е спасението на майка й, да беше се напънала малко да я опази - да я беше извадила от огъня, да беше казала нещо...

Не мисля така за "Изворът на живота", но тук според мене имаше безсмислено струпване на излишно насилие - ей така, за да видим колко е лош главния Лош... Нещо при мене изобщо не се получи - гадните сцени ги гледах с едно око, без да се вълнувам твърде, не ми стана мъчно за майката, нито за момиченцето, което си е направо непростимо за един филм с подобна тематика.

Даже не ме интересува особено дали то наистина умира или пък става принцеса на подземното царство - от това по-зле май няма накъде...