Ако жените влагаха толкова енергия, усилия, жар и фантазия за да изградят собственият си живот, колкото влагат в стремежа си да се харесат на мъжете, те щяха да имат поне равна, ако не и водеща роля в повечето области от живота. Но спете спокойно мъже ! Поне докато жените не започнат да се стремят да се харесат една друга, вместо да злорадстват една над друга - този Свят си е Ваш .

Аз съм Жена... и се гордея с пола си. И се считам за много Жена. Аз обичам жените, възхищавам им се и се стремя да помагам на всяка жена да изяви максимума от способностите си. С времето самата аз научих доста неща... проумях доста неща... и повярвах на доста неща. Едно от тях... може би най- важното... е че няма нещо, което един мъж може да прави, жената да не може да го направи същото... Има неща, които жените не искат да правят, има неща, които не обичат да правят, дори има неща, които не бива да правят, но няма неща, които не могат да правят... Жените имат много предимства пред мъжете, но имат и много да догонват - най-вече в мотивацията. В насоката. Жените са по-хитри, по-напористи, по-безскруполни, и по-жертвоготовни в името на преследваната цел. Жените като цяло обаче, рядко имат цел. Поне не и подходяща цел... не и ясна цел. Те се носят по течението на ежедневието, сервират, секретарстват, манекенстват, готвят, перат и се кипрят, или следват в университет, но най-често не за да се реализират като личности, а само за да удължат времето на безотговорни купони, безхаберие, различни мъже, алкохол и дискотеки, преди да се реализират като домакини с грандиозно тъпото самоуспокоение, че са си взели своето!

Много мога да говоря по този въпрос... много примери мога да дам... но не е нужно - всеки може да види фактите в ежедневието около нас. Това, което се опитвам да кажа е, че жените определено могат много, но и определено не се опитват да го постигнат. Пак казвам, липсва цел . Липсва мотивация. Липсва амбиция. Липсва вяра. Всичко липсва... освен може би хъса на жената да намери страхотния мъж... скоро след това подходящия мъж...скоро след това приемливия мъж... накрая какъвто и да е мъж. Обаче малко жени са орисани да намират - съдбата на повечето е да търсят.

Аз съм Жена, но и самата аз трудно разбирам поведението на жените като цяло. Всичко е много индивидуално. Жените са много първосигнални. Почти всяко тяхно умозаключение се свежда общо взето към това да отстъпят на чувствата. Мисълта и поведението на жената не се движи в някаква посока а се лута... рее се...блуждае...за разлика от думите, където всичко е ясно. Малко...смешно малко са жените, на които поведението и постъпките се покриват с думите. Сигурна съм, че в темата ми за мъжете, всеки мъж може да открие себе си, но съм и сигурна, че в тази тема за жените, нито една жена няма да се открие. Мъжете са ясни и целенасочени, а това ги прави и малко скучновати... Жените са непредвидими, затова са и токова интересни... но и уязвими...

Друго, което ми се върти в русата главичка, са мислите, които ме изълват, когато чуя непрестанните женски оплаквания, че жените са манипулирани, подтискани, насилвани, използвани, нагрубвани, или подценявани. Като цяло не, че не съм съгласна, но не съм съгласна с твърдението, че мъжете са виновни за това. Виновни за неприемливото мъжко отношение са само и единстено самите жени. Когато бях малка, прочетох една странна мисъл : "Хората се отнасят с нас така, както самите ние искаме. Искаме да ни лъжат и ни лъжат, искаме да ни ласкаят и ни ласкаят..." Не разбирах много добре тази мисъл тогава, но по-късно, когато пораснах, открих колко е вярна. С държанието си, с поведението си, с думите си, с жестовете си и с куп други неща, човек провокира в околните определено отношение към себе си. Така и всяка жена провокира определено мъжко отношение към себе си. От което пък после се оплаква...

Знамето на женската Еманципация, и ордите жени маршируващи под него с бойни песни на уста, ме хвърлят в истински ужас. Не заради самата идея, а заради това в което се превърна тя. Според мен първоначалната идея на еманципацията за равенство между половете в правата и възможностите, в свободния избор, се изроди в абсолютно мъжкаранство. Еманципантките забравиха да са Дами. Започнаха да говорят и псуват вулгарно като мъжете, да пият алкохол повече от мъжете, да се бият по футболни мачове или в спор за мъже. Превзеха професии, и области, които са абсолютно ненужни за жените, тъй като са интелектуално пропадане: станаха миньорки, кранистки, зидарки и стругарки, станаха тежкоатлетки, културистки, гюлетласкачки и даже футболистки. Смешно и жалко. А после въздишат, че мъжете вече не целували ръка, не отстъпвали място в автобуса, не били нежни, и били лоши, припряни и нетърпеливи любовници. Има два начина да се победи противника: да станеш по-силен от него, или да направиш него по-слаб от теб. Мъжете ни направиха нас жените, по-слаби от тях. Отнеха ни привичните и изпробвани оръжия на женствеността, и сега основателно продължават да шестват победоносно.

Сексът е Оръжие. Женско оръжие. Най-мощното женско оръжие, с което всяка жена може да направи каквото си иска със всеки мъж. Но както всяко оръжие, така и секса, използван от неумела жена, може да нарани тази, която е решила да го използва. Жените рядко обаче се учат да използват секса в качеството му на оръжие. Като награда - да; като разменна монета - да ; като "и тя не знае защо" - да... Не знам доколко е вярно, че мъжете мислят със слабините си, но за себе си съм убедена, че повечето жени също мислят със слабините си, при това предимно за мъжките слабини. Много голяма част от женското поведение се ръководи именно от синдрома на плячката... жената се стреми към мъжкото желание. Към Безмерното Мъжко Желание... но всуе...! Мъжете могат да желаят безмерно само когато е безнадеждно... Изкуство е жената да държи мъжа на крачка пред целта му... но не трябва да забравя, че допусне ли мъжа да докосне, да улови целта си, то жената трабва да има подготвена нова цел, която незабавно да му постави... иначе го губи. Тъпо е да се чака благодарност... само надеждата и страха от загуба, може да задържи един мъж. И никой мъж не те обича, ако мисли, че ти го обичаш - това е златно заключение.

Аз разделям жените на два лагера... Абсолютно признати красавици...и спорни красавици... Изразявам се по този сложен начин, защото красотата на една жена е условна, тъй като има всякакви вкусове, но така или иначе първите са много търсени от мъжете, докато другите са само за в краен случай. Когато мъжете обсъждат жените по принцип, без да конкретизират определена жена, те винаги имат в предвид само привлекателните представителки на пола. Затова и им е толкова грешно мисленето, отношението и поведението. Просто истински красивите жени са малко. Има симпатични, хубавки, сексапилни... всякакви има, но истински красивите и умните - тези, за които мъжете са готови да преместят планини - са много малко. За другите мъжете не си дават зор. Най-много да си разкопчаят ципа по примера на Клинтън - звучи лесно и американско. Това обаче трябва да подскаже на жените, че мааааалко поне трябва да се потрудят... за да са Богини...

За да съм изчерпателна, ще трябва да напиша ръкопис... затова спирам до тук. Още малко ще поразсъждавам за двата вида жени, на една бъдеща страничка, която ще е продължение на темата.

И все пак мисля, че бъдещето принадлежи на жените. Те са все по-настойчиви по-самостоятелни, все по-напористи... и бързо... много бързо се учат от грешките си. Жените са Господарките на Всемирната Чувственост. Гордея се с пола си... и съм му посветила цялата Любов на която съм способна.