|
Съществуват два подхода към живота и съответно към йога.
Първият от тях се основава на моментната ситуация на човека. Ако той е млад има едни интереси и проблеми, ако е по-възрастен - други; ако е мъж - едни, ако е жена - други, ако е здрав - едни, ако е болен - други. Този вид йога често е много полезна и ако се използва умело, може много да ни помогне да си подобрим здравето, да излекуваме някои свои болести, да придобием по-голяма вътрешна устойчивост и т.н.
Другият подход е свързан с опит да разгледаш живота си като цяло - както се казва "от птичи поглед". Забелязваш, че в даден момент си се появил сякаш от нищото, за да изчезнеш в друг момент сякаш отново в нищото. Като изчезването ти в нищото може да се случи след много години, а може да те връхлети неочаквано още през следващите часове.
Когато констатираш това положение на нещата, може би ще се запиташ: "Откъде идвам?" и "Накъде отивам?" Съществувал ли съм преди да се родя? Ще съществувам ли след като умра?
И изобщо какво съм аз? Едно бързопреходно същество или нещо постоянно и непреходно, което обаче се изявява в бързо променящи се преходни форми?
Ако тези въпроси наистина те впечатлят, значи ти е дошло времето да се заемеш с втория вид йога, която се опитва да ти покаже как човек да открие своята собствена непреходна природа.
Ако пък ли те ти се сторят твърде абстрактни и неактуални, значи просто още не ти е дошло времето да се занимаваш с тях.
Първият вид йога не противоречи по никакъв начин на втория вид йога, така че всеки може по вътрешен усет да се заеме с този вид йога, който му допада най-много.
Никога не търси това, което само не те търси!
Но все пак никога не забравяй също какво са казали древните мъдреци:
"Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира."
Очевидно, че има неща, които зависят от теб и неща, които не са в твоя власт. От теб зависят твоите намерения, думи и постъпки и то само донякъде - доколкото си съзнателен за това, което мислиш, казваш или правиш.
Всичко останало не зависи от теб, нали?
Ето защо всички древни и съвременни учители ни препоръчват преди всичко да се стремим да бъдем максимално будни и съзнателни.
За илюстрация ще приведа тук думите на древноримския философ-стоик Епиктет (50-138).
Т?ЯБВА ПОСТОЯННО ДА СЕ НАБЛЮДАВАМЕ
Ако ти, дори само за миг, престанеш да се наблюдаваш, не забравяй, че никога не ще успееш да върнеш този миг.
Отначало ние лесно привикваме да не се наблюдаваме, а след това все отлагаме поправянето на тази своя грешка и по такъв начин, от ден на ден, все повече се отдалечаваме от възможността да живеем добродетелно и щастливо. Ако смятаме, че поне засега не си струва да се поправяме, по-добре е изобщо да се откажем да го правим. Ако пък ли е полезно да се поправиш, няма защо да отлагаме това дори и с един ден.
- Но днес ми се иска да потанцувам и попея.
- Е, и какво от това! Нищо не ти пречи ни най-малко да се наблюдаваш в същото време. Нищо не може да се развали от вниманието или да стане по-добре от невниманието. Без внимание, нито дърводелецът ще изпълни по-добре работата си, нито кормчията ще се справи с кораба. Ако ти веднъж направиш нещо без внимание, след това ще ти стане по-трудно да управляваш себе си и лесно ще попаднеш под всякакви лоши влияния.
?ъководейки се от дадените ми разум и съвест, аз трябва постоянно да се наблюдавам и да постъпвам както трябва във всички случаи на живота си. Аз трябва да зная, кога е необходимо да работя и кога мога да почина, кога да се радвам и кога - да тъжа. Аз трябва да чувствам кое е уместно и кое не е уместно; кое е своевременно и кое не; кога и над какво мога да се пошегувам и посмея и в кои случаи, това би било неуместно.
За да изпълня всичко това, необходимо е, постоянно зорко да се наблюдавам и да не правя никога нищо "ей така", както падне.
- Но нима човек може да бъде непогрешим?
- ?азбира се, че не може. Но може да се старае да не греши. Това е напълно по силите на човека. И огромна е неговата радост, когато благодарение на неотслабващото самонаблюдение, той се сдържи да направи нещо лошо или успее да се предпази от грешка, която едва не е допуснал.
И така, неразумно е да казваш: "аз ще бъда внимателен към себе си утре".
Това е все едно да кажеш: Днес искам да съм долен мерзавец. Ако е полезно да се наблюдаваш утре, то толкова, и дори още повече, е нужно и полезно да се наблюдаваш още днес.
Затова, наблюдавай се, колкото се може по-внимателно днес, за да не допуснеш грешка утре.
А ето как е подходил към същия въпрос Буда.
Веднъж Буда се обърнал към своя син и ученик ?ахула и го запитал:
"Знаеш ли, о ?ахула, за какво служи огледалото?"
?ахула отвърнал: "За да съзерцаваме себе си в него, о Всеблаги."
Тогава Буда се обърнал към учениците си и казал:
"О, ученици, точно по същия начин вие трябва постоянно да съзерцавате себе си. Вие трябва да съзерцавате преди да обмислите дадена мисъл, преди да кажете дадена дума, преди да извършите дадена постъпка.
Когато, о ученици, във вас се появи подтик - подтик да обмислите дадена мисъл, подтик да кажете дадена дума, подтик да извършите дадена постъпка, тогава, о ученици, погледнете тази мисъл, погледнете тази дума, погледнете тази постъпка. И ако, о ученици, видите, че тази мисъл, тази дума, тази постъпка ще навреди на вас, ще навреди на другиго, ще навреди на двама ви, то тогава знайте - лоша е тази мисъл, лоша е тази дума, лоша е тази постъпка. С нея се ражда страдание, с нея страданието нараства. Ето защо, о ученици, вие не трябва да обмисляте тази мисъл, вие не трябва да произнасяте тази дума, вие не трябва да извършвате тази постъпка.
И в ясен ден и в тъмна нощ, вие трябва да бдите върху себе си, съзерцавайки предварително своите мисли, своите думи, своите постъпки."
Накрая да видим как Джиду Кришнамурти (1895-1986) разглежда същата тази тема.
Самопознанието е началото на мъдростта и то не е нещо сложно. Вие можете да узнаете, какво представлявате в действителност, ако се наблюдавате във всеки един момент по време на деня или поне, когато ви е възможно...
Няма съмнение, че аз мога да видя, какво действително представлявам единствено в огледалото на взаимоотношенията си. Ако се заемете сериозно с това, скоро ще откриете, че то е изключително просто.
Без да познавате себе си, вие никога не ще успеете действително да решите нито световните проблеми, нито пък който и да е от вашите собствени проблеми.
Ню Делхи, 10 октомври 1956 г.
Въпреки че на пръв поглед между практиката на осъзнаване навсякъде и винаги, когато ни е възможно и общоизвестния първи вид йога няма почти нищо общо, това не е съвсем така. Може да се каже, че първият вид йога е вид подготовка за сериозното заемане с втория вид йога.
Ще илюстрирам това с един откъс от известната книга на авторитетния познавач на първоначалния будизъм д-р Валпола Шри ?ахула "На какво учеше Буда".
"Най-важната беседа, произнесена когато и да било, от Буда върху духовното развитие (т. е. върху медитацията) се нарича Сатипатхана-сутта – «Основи на внимателността». Тази беседа се ползва по традиция с такава висока почит, че е редовно рецитирана не само в будистките манастири, но също и в будистките домове, където членовете на семейството сядат в кръг и я слушат с дълбока преданост. Много често монасите рецитират тази сутта край леглото на умиращия човек, за да му пречистят мислите.
Начините на «медитация» дадени в тази беседа не са откъснати от живота, нито пък странят от него; точно обратното, всички те са свързани с нашия живот, с нашата ежедневна дейност, с нашите мъки и радости, думи и мисли, с нравствените ни и интелектуалните ни проблеми.
Беседата е разделена на четири основни части: първата част се занимава с нашето тяло (кайя), втората – с нашите чувства и усещания (ведана), третата – с ума (читта), и четвъртата – с различни морални и интелектуални предмети (дхамма).
Трябва ясно да отбележим, че при всяка форма на «медитация», най-важното нещо е внимателността или съзнателността (сати), вниманието и наблюдението (анупассана).
Един от най-добре известните популярни и практически примери на “медитация” свързана с тялото се нарича “Внимателност върху вдишването и издишването” (анапанасати). Единствено за тази форма на “медитация”, в текста се предписва специална и определена поза.
При всички останали форми на “медитация” описани в суттата, вие можете да седите, да ходите или да лежите, ако ви харесва. Но за практикуването на внимателност върху вдишването и издишването, съгласно текста, човек трябва да седне “с кръстосани крака, изправено тяло и бдително внимание”.
Обаче седенето с кръстосани крака не е практично и лесно за хората от всички страни, в частност за хората от Запад. Поради това, тези които намират за трудно да седят с кръстосани крака, могат да седнат на стол “държейки тялото си изправено и вниманието бдително”.
Необходимо е при това упражнение, медитиращият да седи изправен, но не скован, с ръце поставени удобно на скута си. Седнали така, вие можете да затворите очите си, или да ги втренчите във върха на носа си, ако ви се струва по-удобно.
Вие вдишвате и издишвате ден и нощ, но никога не обръщате внимание на това; никога, дори и за секунда, не съсредоточавате ума си върху този процес. Сега вие трябва да направите точно това. Вдишвайте и издишвайте както обикновено, без никакво усилие или напрежение. Съсредоточете ума си върху този процес; нека той се вгледа и наблюдава вашето вдишване и издишване; нека бъде съзнателен и бдителен за него. Когато дишате, понякога дишате по-дълбоко, а понякога не. Това изобщо няма значение. Дишайте нормално и естествено. Единствено, когато дишате дълбоко, съзнавайте, че дишате дълбоко и т. н.
С други думи, умът ви трябва да бъде така цялостно съсредоточен върху дихателния процес, че напълно да съзнавате неговото движение и изменения. Забравете за всичко друго, за вашето обкръжение, за нещата около вас; не повдигайте очите си и не поглеждайте нищо. Опитайте се да правите това в течение на пет или десет минути.
В началото ще откриете, че е изключително трудно да накарате ума си да се съсредоточи върху дишането ви. Просто ще се удивите, как той постоянно се отклонява от него, как не иска да стои на едно място. Ще започнете да мислите за различни неща, да слушате идващите отвън звуци. Вашият ум ще стане неспокоен и разсеян. Това може да ви смути и разочарова. Но ако продължите да практикувате това упражнение за по 5–10 минути два пъти дневно, сутрин и вечер, вие ще започнете постепенно, малко по малко, да съсредоточавате ума си върху дишането.
След известно време ще усетите, наистина само за секунда, че умът ви е изцяло съсредоточен върху дишането, че вече не чувате идващите отвън звуци, че външният свят не съществува повече за вас. Този едва доловим миг е такова изключително преживяване за вас, пълно с радост, щастие и покой, че ще ви се прииска да го продължите. Обаче няма да можете.
Ако обаче продължавате да практикувате редовно това упражнение, вие ще успеете да изпитате това преживяване отново и отново за все по-продължителни и по-продължителни периоди от време. Това ще бъдат моменти, в които вие напълно изгубвате себе си във вашата бдителност върху дишането. Докато сте съзнателен за самия себе си, вие не ще успеете да се съсредоточите напълно върху каквото и да било.
Това упражнение за постигане на внимателност спрямо дишането е една от най-простите и ясни практики, имащи за цел да развият необходимата за постигането на висшите състояния на съзерцание (дхияна) способност за съсредоточаване. Освен това, тази способност е необходима и за дълбокото разбиране, проникване, прозрение в природата на нещата, и следователно, за постигането на Нирвана.
Но освен всичко изброено дотук, това дихателно упражнение ще ви даде и незабавни резултати. То ще се отрази благотворно на вашето здраве, ще ви отпусне, ще направи съня ви по-дълбок, а също ще повиши ефикасността на ежедневната ви работа. То ще ви направи спокоен и уравновесен. Дори в моментите, когато сте нервен или възбуден, ако го практикувате за две минути, ще забележите, че незабавно ще се успокоите и утихнете. Ще се почувствате сякаш току-що сте се събудили след хубава почивка.”
Иска ми се да завърша това въведение във втория вид йога с една от любимите ми свежи и мъдри дзен-истории.
С ЕДНА ДУМА
По време на път един велможа решил да се отбие при много известен Учител, за да му засвидетелства уважението си.
- Чакат ме важни държавни дела и нямам време за дълги разговори, - казал той. - Можете ли да изложите същността на учението на такъв зает човек като мен само с две думи?
- На такъв зает човек като Ваше Превъзходителство мога и само с една.
- Невероятно! И коя е тази необикновена дума?
- Мълчание.
- А как да постигна мълчанието?
- С медитация.
- А какво е медитация?
- Мълчание.
Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.
|
НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ
НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ
