|
От край-време е имало различни учения. Не съм привърженик на споровете,
но май-малкото, ученията се различават по своите цели и методи.
Ако целта е различна, може да се очакват и различни резултати.
Дали тези резултати са добри, може да се преценява от обща (обективна)
гледна точка или от позицията на частно, лично мнение.
Личното мнение може да е правилно или не съвсем, но винаги има своите
основания да бъде такова, каквото е.
Йога се отличава с това, че е практическо занимание и в никакъв случай само
абстрактни учения и размисли.
Тъй като се интересувам от даоските системи, съм търсил по какво те
приличат и по какво се различават от йога. Струва ми се, че при двете
системи целите си приличат, а в методите за достигането им има и прилики и
разлики.
В по-ново време (около началото на XIX век) в Китай подробни коментари
по даоската система пише Лю И-Мин, майстор от 11-поколение на школата
Лун Мън (Портите на Дракона). Характерна особеност е обединяването на
трите учения - конфуцианството, даоизма и будизма. Освен общото
разглеждане на идеите от тези три учения, се забелязва и доста критично
отношение, в смисъл, че уважаваният автор се стреми винаги изрично да
покаже каква е разликата между правилното и неправилното.
Може би тези коментари са едни от първите, в които се прави опит даоската
система да се представи по-открито. За разлика от това, в миналото всичко
се е скривало чрез сложни метафори, притчи и други средства на
езотеричния език, дори когато е ставало дума за съвсем конкретни
практически неща.
Една от най-важните разлики между ученията е разликата в отношението към
съзнанието и материята/енергията.
В даоистките системи се използва терминът "Син Мин шуан Сю" -
едновременна работа със съзнанието и енергията (може би не е много точно
да се каже така).
Най-общо се различават двете компоненти Син (същност, съзнание,
духовност) и Мин (живот, енергия, жизненост).
Когато някой седи неподвижно и прави онова "жумене", може би прекалява в
едната крайност - работа само със Син (съзнанието).
Когато човек не прави така, а се отдава на физически или обществени изяви
(така наречения обикновен светски живот), всичката му енергия отива
именно в тия занимания, докато може.
В даоската система се намира интересната идея, да се развиват заедно
Син и Мин. Може би такъв подход изглежда странен - един вид, да не се
дели духа от тялото. Изглежда, така е било от най-дълбока древност.
Един цитат от Лю И-Мин за съзнанието (преводът може би не е най-добрия):
"Ако не се получава да познаеш Истинното съзнание, то няма да отличиш
изкривеното от правилното, а това, което го има, от това, което го няма.
Затова, даже ако със съзнанието се контролира съзнанието, в края на
краищата ще господства човешкото съзнание, действащо със сила и
подтискане. Това е, за което се казва:
Избавяйки се от заблужденията - утежняваш болестта;
Да се насочваш към истинското - и това също е грешка.
...
Истинното съзнание няма съзнание. Само съзнанието без съзнание е
"Съзнанието на небесното благо"
"
Освен едновременната работа със Син и Мин, в даоистките системи се прави
разлика между двата възможни пътя в живота:
1) светския, когато човек се движи "по потока на живота", развива се, а след
това постепенно изразходва своите сили за външни/житейски работи
2) противоположния път - "движението назад" при което се спира
разпиляването и се постига възстановяване на силите (ако може да се
нарече така).
Даоистите развиват системи от практически методи, които в никой случай не
са някаква мъглява и отвлечена философия.
Но без разбиране на общите идеи е трудно да се разбере за какво служат
конкретните практики.
|
Коментари
