От край-време е имало различни учения. Не съм привърженик на споровете,
но май-малкото, ученията се различават по своите цели и методи.

Ако целта е различна, може да се очакват и различни резултати.
Дали тези резултати са добри, може да се преценява от обща (обективна)
гледна точка или от позицията на частно, лично мнение.
Личното мнение може да е правилно или не съвсем, но винаги има своите
основания да бъде такова, каквото е.

Йога се отличава с това, че е практическо занимание и в никакъв случай само
абстрактни учения и размисли.

Тъй като се интересувам от даоските системи, съм търсил по какво те
приличат и по какво се различават от йога. Струва ми се, че при двете
системи целите си приличат, а в методите за достигането им има и прилики и
разлики.

В по-ново време (около началото на XIX век) в Китай подробни коментари
по даоската система пише Лю И-Мин, майстор от 11-поколение на школата
Лун Мън (Портите на Дракона). Характерна особеност е обединяването на
трите учения - конфуцианството, даоизма и будизма. Освен общото
разглеждане на идеите от тези три учения, се забелязва и доста критично
отношение, в смисъл, че уважаваният автор се стреми винаги изрично да
покаже каква е разликата между правилното и неправилното.

Може би тези коментари са едни от първите, в които се прави опит даоската
система да се представи по-открито. За разлика от това, в миналото всичко
се е скривало чрез сложни метафори, притчи и други средства на
езотеричния език, дори когато е ставало дума за съвсем конкретни
практически неща.

Една от най-важните разлики между ученията е разликата в отношението към
съзнанието и материята/енергията.
В даоистките системи се използва терминът "Син Мин шуан Сю" -
едновременна работа със съзнанието и енергията (може би не е много точно
да се каже така).

Най-общо се различават двете компоненти Син (същност, съзнание,
духовност) и Мин (живот, енергия, жизненост).
Когато някой седи неподвижно и прави онова "жумене", може би прекалява в
едната крайност - работа само със Син (съзнанието).

Когато човек не прави така, а се отдава на физически или обществени изяви
(така наречения обикновен светски живот), всичката му енергия отива
именно в тия занимания, докато може.

В даоската система се намира интересната идея, да се развиват заедно
Син и Мин. Може би такъв подход изглежда странен - един вид, да не се
дели духа от тялото. Изглежда, така е било от най-дълбока древност.

Един цитат от Лю И-Мин за съзнанието (преводът може би не е най-добрия):
"Ако не се получава да познаеш Истинното съзнание, то няма да отличиш
изкривеното от правилното, а това, което го има, от това, което го няма.
Затова, даже ако със съзнанието се контролира съзнанието, в края на
краищата ще господства човешкото съзнание, действащо със сила и
подтискане. Това е, за което се казва:
Избавяйки се от заблужденията - утежняваш болестта;
Да се насочваш към истинското - и това също е грешка.
...
Истинното съзнание няма съзнание. Само съзнанието без съзнание е
"Съзнанието на небесното благо"
"

Освен едновременната работа със Син и Мин, в даоистките системи се прави
разлика между двата възможни пътя в живота:
1) светския, когато човек се движи "по потока на живота", развива се, а след
това постепенно изразходва своите сили за външни/житейски работи
2) противоположния път - "движението назад" при което се спира
разпиляването и се постига възстановяване на силите (ако може да се
нарече така).

Даоистите развиват системи от практически методи, които в никой случай не
са някаква мъглява и отвлечена философия.
Но без разбиране на общите идеи е трудно да се разбере за какво служат
конкретните практики.

В по-ново време (около началото на XIX век) в Китай подробни коментари
по даоската система пише Лю И-Мин, майстор от 11-поколение на школата
Лун Мън (Портите на Дракона). Характерна особеност е обединяването на
трите учения - конфуцианството, даоизма и будизма.

Синтезът между трите учения става доста по-рано. Конфуцианството се налага като официален "морал", а много от даоските ученици преди това са образовани хора. Будизмът, донесен от Да Мо, и в последствие развит по специфичен начин - чан/зен - неминуемо оказва влияние. Даосите винаги са били любознателни хора и всяко нещо, което пробват и работи, веднага бива включвано в системата, но не сляпо преписано, а интегрирано. Още Лю Дун Бин критикува разни пишман будисти и даоисти, че вместо да практикуват, спорят кое е по-по-най.
Даосите никога не са криели факта, че част от знанията им идват от Индия.

В даоистките системи се използва терминът "Син Мин шуан Сю" -
едновременна работа със съзнанието и енергията (може би не е много точно
да се каже така).

Най-общо се различават двете компоненти Син (същност, съзнание,
духовност) и Мин (живот, енергия, жизненост).
Когато някой седи неподвижно и прави онова "жумене", може би прекалява в
едната крайност - работа само със Син (съзнанието).

Обясненията се менят, според епохата, важни са принципите, които, веднъж синтезирани и работещи, си остават като скъпоценни късове знания. Основата на даоските практики винаги е била в трите съкровища: Дзин, Чи(Ци) и Шън. Не, че е невъзможно човек да наблегне повече на тялото, ако има нужда да го укрепи, преди да се захване със същинските практики, но нещата са така свързани, че винаги се работи с есенцията(тялото), жизнената енергия(дишането) и намерението(съзнанието, ума).

Даоистите развиват системи от практически методи, които в никой случай не
са някаква мъглява и отвлечена философия.
Но без разбиране на общите идеи е трудно да се разбере за какво служат
конкретните практики.
Нас ни учат на обратното - без опит, няма знание. Нещата не могат да се научат интелектуално, защото не са свързани с маймунския емоционален ум (Син - това е друго син, може би), а с интуицията/намерението, което се превежда като ум-очи-сърце или И. Активирането на И вече изисква практика. Назубрянето на идеите е безполезно, защото те се осмислят с маймунския ум, който не се ползва в практиките. Всяка практика започва с потапяне на маймунския ум в Центъра (долния дантиен) и по този начин се отнема енергията, която захранва егото т.е. маймунския ум.

Пример - без вкореняване, не може да се използва великия Ин, без вкореняване не сме достатъчно стабилни, за да се свържем с великия Ян и да ги обединим, каквато е крайната цел на Дао (50% Ин + 50% Ян води до неутрализиране на двете сили и до Тай Чи и сливане с Дао). А вкореняването е практически метод, колкото и да се "разбира" концепцията, научаването става с практика.
Това, от което има нужда практикуващият са правилни указания/наставления, за това как се изпълнява метода и след това много самостоятелна работа, работа с партньор и тестване от наставника. Когато резултатът е налице, тогава човек вече знае.

Накратко: отначало има инструкции, а когато се постигне резултатът - знание.

Затова в Дао е лесно да се провери кой знае - става и показва. Дали ще е вкореняване, дали ще е водене на енергията в различни части на тялото и т.н. няма значение. Да знаеш, означава да можеш.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Naankadavul на 31.05.14 10:11.

"Да знаеш, означава да можеш."
Tova mi prilichqa na losh prevod.Da ne bi da zivessh v Ispaniq?