Re: Има ли Православни тук? / Религия и мистика / Йога

Няколко думи се ползват в еврейския език, които ние превеждаме като "душа", но са с различен смисъл. Най-вече става дума за думите "нефеш" и "нешама".
В гръцкият език се използва думата "психе" ("психи").

Според Библията и Християнството душата е смъртна.
Ето как се превежда думичката "Нефеш", според различните видове смисъл, от контекста в Писанието:
- гърло, гръклян
- дишане (белодробно дишане), отдъхване
- желание, копнеж
- Душа (във връзката и с Бога)
- Живот (в биологическият смисъл на думата)

***
"Нешама" се ползва във втора глава от Битие и е в смисъл "живо същество" (оживотворено).

"Нефеш" се ползва и за различни състояния на човека:
- за физически глад
- като източник на чувствата
- пряко свързано с волята и нравствените постъпки
- означава също и "човек", личността
- думата се употребява и за мъртво тяло

(!!!) "нефеш" не се използва за духовете на мъртвите!

За "душа" се използва и гръцката дума "псюхе" ("психе"/"психи").

Ползва се и думата "пнеума".
Тя обаче се ползва както за "жизнено начало" (Бит. 2), така и за по-висше ниво на физическо съществуване.
***
изт.: "Нов библейски речник"

===

"Йов 12:10
В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

Йов 33:18
Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

Йов 33:22
Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

Йов 33:28
Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

Йов 33:30
За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

Псалми 6:4
Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

Псалми 7:2
Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.

Псалми 7:5
То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми.

Псалми 17:13
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

Псалми 19:7
Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

Псалми 22:20
Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Псалми 23:3
Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

Псалми 26:9
Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

Псалми 30:3
Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

Псалми 33:19
За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

Левит 26
15. и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,
16. тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ви и ще стопят душата ви; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

Числа 11
6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

Второзаконие 4
9. Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

І Царе 1
26. И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

ІІ Царе 4
9. А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

Йов 27
8. Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

Йов 33
28. Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

Псалми 6
4. Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си.

Псалми 19
7. Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

Псалми 33
19. За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

Псалми 41
4. Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

Псалми 66
9. Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.

Псалми 88
14. Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

Псалми 119
25. Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.

Псалми 142
7. Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Псалми 143
11. Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение."

"изцели душата"
"избави душата ми"
"заклевам се в живота на душата"
"възвръща душата"
"изведи душата ми"

Общо взето може да се каже, че душата е част от психическия апарат на всяко едно същество.
У човека душата обаче е "по-еволюирала" от колкото при животните, растенията, т. е. чувствата му, стремежите му, усещанията му... са по-еволюирали.
Човекът може да изживее Любовта Божия, която е Светлината за душата.
Душата (едно от значенията на тази дума) е копнежът по тази Светлина, по Щастието, по Свободата - копнежът заложен още изначално в човека (Адам), още с неговото сътворение ("вдъхна в човека дихание за живот и чжвекът стана жива душа").
Смело може да сме прави извод от Писанието, че човек лишен от Любовта е мъртъв (мъртъв в престъпления). Живот без Любов не е живот, но Любов, а не обич, което е не малко желание за притежаване и фина* (не чак толкова фина) форма на егоизъм.
(В Даоизма също Жизнената енергия, която циркулира в средния дан-тян, Ци-то, е от особено значение)
Затова и стене човекът - стене за Любовта, която би нахранила душата му. Това е Светлината Божия. Няма Любов като Божията Любов - тя изпълва, оживотворява, кара те да летиш, разкрива ти всички тайни...

Кога човек погубва душата си?
Човек погубва душата си когато тя е насочена към мимолетни наслади и притежания. Душата - желанието и копнежа по любовта не е осъзната и човек живее в объркването, че това, или онова ще го насити (затова за такива хора се казва, че нямат душа, често са коравосърдечни, безчувствени, загрубели, защото желанието за Божията Светлина, за Любовта Божия привлича Божията Светлина и човек се насища с нея - тя изпълва душата му и той на свой ред може да я отдаде, изразена като доброта, мир, любов, разбиране, приемане, милосърдие..).
Вкопчен в това убеждение и обхванат от неистов глад човек често не подбира средства за да насити егоизма си ("его" = "аз"). Това го прави неправеден, извършващ грях, а грях е всичко, което е в разрез с морала, с душата, със записания Закон в сърцето.
Любовта по естеството си изпълнява закона, защото не върши зло, но човек който е "забил поглед" в материалното съществуване, с всичката му "бляскавост" - форми на наслада, носещи мимолетно и фалшиво "щастие", не може да получи тази Любов, защото не я търси на правилното "място" - у Бога, а я търси на точно 180`, затова човек остава гладен/жаден, с ненаситена душа, сиреч нещастен, което го прави зъл, арогантен, отмъстителен, завистлив, ревнив, гневлив, жесток и пр.. Мъртъв в престъпления и грехове. Всичко това, нещастието докарва старостта, болестта, смъртта.

Та псалмописецът моли Бога да обърне/възвърне душата му, т.е. да го избави от това нисше насочване на желанията в него. Човекът моли Бога да се изправи в него правилният копнеж - към Божията Любов, която е спасителна от грехове и смърт.
Иначе душата е затънала/потънала в прах (разбирай материалното съществуване), сляпа, затова пишещия зове към Бога да я изведе, да я възвърне от това и заблудено състояние.

И точно така се случва на практика. Душата, обърната към Бога, получава Светлината Божия Любовта, Мира, Благодатта, които на свой ред може да отдаде, както ни съобщава старецът Йосиф Исихаст, чрез писмата си - "ние отдаваме "Твоя от Твоих"".

Светлината, която се изобразява в сърцето, която се вселява в него, както е описано в НЗ, е именно Любовта, Христос, като втори ипостас на Бога.
До преди това за човека няма живот, истински, няма и човечност.

За да се появи Любовта и да започне да действа в човека е нужно на първо време да се освободи пространство за нея.
Появата на Любовта в човека дава възможност за спасение и де`факто спасява.
Това е аналогия на Вайшнавизма, но не само, защото в Аврамическите религии се говори и за Свят Дух, който действа разрушително/обновяващо/трансформиращо на дяволското в човека - паталогичния егоизъм и егоцентризъм, с техните им производни - желанието/страстта/копнежът по мимолетните феномени, гнева/агресията/омразата, ревността/завистта, гордостта/високомерието...

Та опасно е за човека да бъде дявол, да дава ход на злата си природа, защото следствието на това е още повече нещастие, болест, старост, смърт, като последното може да е значително по-приемливо от предходящите - от нещастието (в душата/сърцето), от старостта (угнетяващата) и от болестта (караща те да виеш от болки). Голям Ад.

Да, смъртта може да изглежда като избавление от всичко това, но за жалост страданието с нея не свършва, особено за грешния човек, защото съзнанието попада на "място", където душата буквално пищи, но пък всеки сам ще се убеди в тези думи и в кармичния закон - каквото сееш, това жънеш.
Никой не е длъжен да вярва и на една от тези думи.