И да, нещо заплашва душите на хората. Нещо заплашва съсъда им от това той да се "напълни" с онова, което няма да го изпълни/удовлетвори.
Нещо заплашва душата с истински Ад, с нещастието, което се преживява още тук и сега в този живот, в този миг.
"Душата" в Християнството и Юдаизма (в Исляма също) има много значения - от една страна това е съсъдът, от друга е желанието, от трета е отговорената Светлина.
Така, или иначе, ако желанията на човек са отправени към земята (материалното), ако са свързани с мимолетни наслади, то отплатата* за това е нещастие (смърт, болест, като следствие от нещастието). Причина-следствие.
Земята - в центъра и се намира Ада, както може да се види и в йога/тантра - първа чакра е кърваво червена и ако не бъде отработена там, меко казано, може да се сблъскаш с ада си - страх и скърцане със зъби, или както казва Моисея - много съм се уплашен и разтреперан...
Цялото скъперничество/материализъм, поради въпросните страхове, е там, коренът на инстинкта за оцеляване, както и на всички други неща.
Истински Шеол, огнен Ад, с управител Змей огнедишащ.
Залитането/заблуда на душата в тази посока се нарича неправедност - не стои права, не се възправя, а пада ниско. Неправедността е другата дума за погрешност, за грешност и грях.
Грях е всичко, което те отклонява от Господа и за този грях си плащаш - следствия има - държи те в страданието и далеч от Благодатта/Блаженството/Свободата.
Държи те гладен, треперещ и зъл. Зъл поради неполучаване, поради неудовлетворение, вършещ хиляди други бели, подбуждани от тази празнота и вътрешна разкъсаност.
Затова псалмописецът стене към Бога умолявайки Го да избави душата му от "рова" (гроба - защото отплатата за греха е смърт и ти стоиш мъртъв в престъпления и грехове, със затворено сърце, не познаващо Любовта/живота), да го изведе от там, от ямата на материализма (дуалното съзнание), да поправи и изцели душата му (желанията и тяхната насоченост).
В Каббала се гори за обобщено пет вида души - нефеш, руах, нешама, хая, йехида.
Те са аналогични на обобщено пет вида желания в човека
- животински (храна, секс, подслон, семейство/група/стадо/праид),
- богатство,
- власт,
- знание/познание,
- и последното пето, най-висше желание, е за сливане с Твореца.
В отговор на тези желания е и количеството Светлина.
Подхода обаче е различен (до някъде) в аврамическите религии. Те насочват човека към Бога, като нещо външно на него. Не е грешно, това е просто подход предпазващ вървящия от гордостта, от тщеславието, от високомерието, от собствената му "божественост".
Обусловеното съзнание ползва отлично всяко постижение в йога, дори и сидхите, за да се себеутвърждава, не рядко да избива комплекси и да търси слава, величие, популярност, признание, обожание....
В Християнството също се разяснява този проблем в писмата на ап. Павел към Коринтяни за дарбите и за това, че в един момент всички дарби ще отпаднат, заедно с несъвършенството и ще дойде абсолютната Любов, защото какво са дарбите/сидхите, ако не част от самсара, част от дуалното съзнание/възприятие (аз и ти)!?!
Затова аврамическия подход е чрез смирението и постоянното утвърждение, че ти сам по себе си си злата природа, че в теб няма нищо добро, че си греховността и пр., което погледнато от една страна си е точен факт, изключително точен факт. (на по-нататъшен етап се разяснява, че не ти си злото, а просто си обхванат от злото, от княза на въздушната власт, който е баща на синовете на противлението и гнева)
Исихазмът обаче търси Богообщението чрез съзерцателната молитва (а молитвата не е проста работа и в никакъв случай не е за мързеливи, а си е съвсем трудно нещо, за онзи, които иска да си ходи по васаните/нисшите желания и даже нещо нетърпимо и омразно, нещо ужасяващо) и чрез борба с лукавия (си ум), чрез подвизаване и чрез устояване, което Патанджали е описал прекрасно в Йога Сутра.
И в Будизма, и в Дао, и в Индуизма се върви с друг* подход, който пък предпазва човек от депресирането - там се казва, че спасителната трансцеденталност е твоята най-дълбока същност.
Същото се разяснява/вижда/разбира и чрез подхода в аврамическите религии, но в малко по-напреднал етап и тези неща са описани от всички светии, не само от Мевляна Руми.
Самото свещено Писание описва по един завоалиран начин тези истини.
Тъй че има какво да е опасно за човешката душа, но има и какво да е спасително за нея. Спасителното е Божествената Светлина, онази, която е отвъд дуалността на "вътре" и "вън", защото то реално такава разлика няма.
Редактирано от edinica_nula на 29.10.13 08:33.
|