|
"твоето щастие е много егоистично нещо
откажете се от собственото щастие и ще бъдете свободни"
Оу, колко лошо е туй нящо егоизма... Цъ, цъ, цъ...
Явно ем е лошо, ем е страшно. Да, от една гледна точка си е баш тъй, но от друга, от гледна точка на осъзнатостта, егоизма е просто една форма, проява, Лилла. Красота!
Инак, що се касае до това да се откаже човек от желанието за щастие - да, има го кат методика и вярна е, но пък от друга гледна точка човек няма как да се откаже от себе си, защото щастието - това е той самия, в естеството си.
Кой се отказва и кой не се отказва?
Аз.
"Ще се откажа, за да придобия!" - добра хватка, "пехливанска" бих казал, но не работи. Твръде уготдническа е.
Отказването, ако се стигне до него, до истинското отказване, то е без задни мотиви и мисли. То е тотално предаване и разтваряне в Онова, което не е Онова, в щастието.
Много е трудно искреното отказване, нелукавото отказване. В повечето случаи човек опитва от всичко, всички трикове, чрез които си мисли, че ще придобие и стига накрая до отчаянието, граничещо със смърт, стига до разочарованието, до писъкът, до катарзис неописуем... Чак тогава може истински да се случи пускането, но преди това няма как да се мине без да се впрегнат всички усилия.
Няма как да се срути кулата, ако не я съградиш.
Вавилонската кула - това е символ на опита на човека да потчини природата на себе си, на опита на човека да властва над света и да не бъде раним, слаб и застрашен от бетствията (Потоп).
Потопът - това си е също много точен символ, свързан с разочарованието с удавянето в депресията, със смъртта.
Човек иска да се избави от всички тези и подобни неща, които го застрашават. Ето защо започва да гради Кула, чрез която иска да се издигне на нивото на Бога и да постигне равенство (което е различно от Единение и от Единосъщие) с Него.
Всички* практики в йога, в дао, в което и да учение, са именно това, до голяма степен - съграждане на Вавилонска Кула.
Пранаями, асани, молитви, мантри, преклонения и пр... С тях и чрез тях човек, в повечето случаи, не търси друго, а баш подсигуряването на здраве, на хармония, на живот, на благоденствие, на вечен живот ако щеш, но вечния живот е нещо, което се достига чрез смърт.
Е, човек, практикуващия не търси смрътта, а търси живота, затова и често губи живота си, защото не смее да се предаде. Страххх
Медитацията...
Всъщност има много видове медитации. Съзерцателни, със семе, без семе и пр. да не ги изброявам, че ще излезе пришка на езика, а явно това е страшно..., та има много видове медитации, но най-върховната медитация е същинското (себе)предаване.
Цял живот човек може да се учи на тази медитация и да не успява да я усвои. Много нещо в него бива да бъде разрушено.
Именно тази медитация вади от...
Даже не е нужно да е медитация, в смисъл човек да седне и да се опитва да се отдаде. То може да се случи във всеки тежък момент, във всеки момент на върховно страдание... по всяко време, на всяко място.
Но е трудно. Ето защо апостола казва:
"1 Коринтяни 15:31
Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Исуса Господа нашего."
Малко по малко цветето се разгръща и се вижда все повече неговата красота и мирис.
Та, според мен, в началото е по-добре човек да бъде насърчаван даже в опитите му да постигне. Затова великите учители не са против разните му там практики, а тъкмо напратив - те са част от пътуването. Няма как без тях, докато накрая не се стигне до върховната практика, а тя не може да се случи в началото. Великият учител знае кога, на кой и как да каже "Пусни се! Хайде стига вече! Предай се!"
Тогава... се случва, каквото...
|
Re: В какво намирате щастието? [re: lenticularis]
