|
В какво се състои щастието* за вас?
Желанието за щастие...
Толкова много неща желае човек в объркаността си, че видиш ли, ако бъдат те удовлетворени, самият той, човека, ще постигне удовлетворение, трайно щастие, но при все това същия греши и въпросното не се случва, след което следват нови цели, нови желани неща, с които, при евентуално придобиване, се таи надежда да случи кефа, трайния, но не и т. н., и т. н...
"Сега разбирам, че мисията ми не е завършила... и така аз ще се завърна в Самсара. Знам, че ще се срещнем отново. Може би, когато това стане... ти ще можеш да ми кажеш, кое е по-важно (кое е по-лесно - бел. р.) - да задоволиш хиляда желания, или поне едно - твоето истиннско желание!?" из филмът "Самсара" (2001)
"2. Истината за възникването е:
„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”
Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).
3. Истината за прекратяване на страданието е:
„Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”"
Желанието за прекратяване на желанията... Желанието за Освобождение от желаещия, от Самсара, от смъртта и преходността, от карма, от закона за причината и следствието... от цикличното съществуване, от неведението и слепотата, от безлюбието и егоизма...
Макар в Йога нещата да не са представени със същите думи, в същия стил и подредба, то те са идентични.
Методиките - те също са до голяма степен идентични.
Целта - тя също е еднаква.
Та, в какво, все още, намирате щастие/кеф?
Според Тантра, нещата и подхода е коренно противоположен. Там не се цели човек да се въздържа от желания, чрез практики, чрез философски концептуални изводи и заключения. В Тантра се върви не чрез въздържане, а чрез отдаване на желанието.
Например - ако ти се прави секс, о.к., прави, но го прави в будност, разглеждайки го, и виждайки цялата му сила, и дали той, секса води до трайно, безвъзвратно, окончателно щастие.
Ако искаш да убиеш някого, убий го, но виж това дали те ощастливява окончателно и дали това щастие е подвластно на промените.
Ако искаш да нагрубиш някой, да му се подиграеш - за това важи същото, както и за всяко едно друго желание.
В Тантра има едно единствено условие - да бъде човек бдителен, буден и да разглежда това, което се случва, да го гледа, да го изследва до из основи, в дълбочина.
Тантра не търси отказване от света по будисткия/християнския/мюсулманския/йогиския начин - чрез въздържание. В Тантра се стига до "умората от Самсара" чрез пряк опит и чрез дълбоко разглеждане, в детайли, чрез фактическо навлизане в действието, в опитността, в живота, в ада.
В Йога, в Будизма, в Християнството, Исляма, в..., до голяма степен тръгваш по пътя след страданието, след като си видял/вкусил/усетил нещастието, неудовлетворението. По тези пътеки желанията се разглеждат концептуално, без пряк опит (в повечето случаи), чрез въздържание, рамкирано от определен канон, от определен възглед.
В Юдаизма напремир има две най-важни заповеди. Те, в последствие са преминали/асимилиране в Християнството - т. н. "Царски Закон":
"Матей 22
34 А Фарисеите като чуха че затули на Садукеите устата, събраха се наедно.
35 И от тех един законник, попита го, за да го изкушава, и каза:
36 Учителю! Коя заповед е голяма в закона?
37 А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.
38 Тази е първа и голяма заповед.
39 А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си.
40 На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят."
Та, това са важните заповеди и концепция/задача за подход по пътя. Други желания в Юдаизма и Християнството са на второ място, в процес на отпадане.
В Юдаизма се казва също за това, че понякога човек няма любов в сърцето и не може да изпълни закона/препоръката - гневи се, раздразнителен е, изпитва омраза към ближните си, към близките си, към хората, та даже към себе си. Затова Юдаизма е дал нещо допълнително, което не се различава от другите учения, от първите две "стъпки" от "осем-степенната Йога" на Патанджали и по-конкретно от Яма и Нияма. Та, Юдаизма учи своите последователи на следното: Ако нямаш Любов в сърцето, ако нямаш от тази Светлина, то поне не навреждай, не причинявай вреда.
Точната заповед е: "Не причинявай вреда на другаря си!"
Много хора биха рекли и бих спекулирали с юдейския/християнския закон, що се касае до това, че същия е отнесен само към ближния човек, към другаря, а не към всички, както е например в Йога, в Будизма..., но това е просто методика на разширението. Явно западния човек, в което число са и българите, е по-коравосърдечен и му е по-трудно да обхване всичко, затова на него се дават по-леки задачи, с които да оттренира сърцето си/ума си. Сърцето му, според препоръката, ако я следва, започва да се разгръща в тесен кръг - първо към другарите, към ближните. То е като съсъд в който постепенно се налива Светлина и от който постепенно се излъчва Светлина, все повече и повече.
Като газеник, като газова лампа, чийто съд и фитил, а от там и пламък, непрекъснато се разширяват.
Но, желанието... нека се върнем на желанието.
Кое, все още ви носи ощастливяване от "този свят"? За кое все още у вас има копнеж?
Копнежи разни.
И сега малко йога/предизвикателство за его-то - можете ли да направите свой искрен и дълбок самоанализ и да проявите смелост да го споделите.
Способни има ли? Има ли Герои?
-----------------------------------------------------------------------------
* думата "щастие" е субективно разбирана и според разбирането, индивидуалното, на всеки, може да бъде заменена с думата "удовлетворение", "пълнота", "завършеност", "съвършенство"...
Редактирано от edinica_nula на 04.09.12 10:16.
|
В какво намирате щастието?
