За молитвата и чистотата на сърцето, Св. Григорий Палама

"Понеже Божеството е благост-сама-в-себе си, наистина милост и бездна на добротата, или по-скоро обхваща тази бездна, като превъзхожда всяко именуемо име и мислим предмет, затова някой би получил Неговата милост единствено в единение с Него. Някой пък се единява с Него, доколкото е възможно, в общението на подобните добродетели, и в общението чрез молитвата и молението за единение с Бога. Но общението чрез подобните добродетели е по природа подготовка на заслужилия в старанието си приемане на Бога, без все още да достига до единение с Него. Силата на молитвата обаче освещава и усъвършенствува издигането и единението на човека към Бога, бидейки съюз на разумните творения с техния Творец, след като, разбира се, делото на молитвата се извиси над помислите и страстите чрез огнено умиление. Защото е невъзможно Бог да се едини със страстния ум. Тъй че докато умът се моли в такова състояние, не получава милостта на Бога. Доколкото пък може да се издигне над помислите, до такава степен се предава на покайна скръб. В съответствие пък с покайната скръб взема участие в утешението на милостта. И ако постоянствува в тези неща чрез смирение, тогава претворява цялото страстно начало на душата.

Когато единството на ума се разтрои, запазвайки се като единство, тогава се свързва с богоначалното тройно Единство, отрязвайки всеки достъп до греха, издигайки се над плътта, света и неговия владетел. И така, докато е в това състояние, избягвайки от всички техни последствия, остава в себе си и в Бога, черпейки извиращата от вътре духовна радост. Единството на ума става тройно, но запазвайки се единство, в обръщане към себе си, и чрез обръщането към себе си в изкачването към Бога. Обръщането на ума към себе си е запазване на себе си, а неговото изкачване към Бога, започващо с молитвата, събраната молитва, или понякога с монологовата молитва, е вече по-трудно. Ако пък някой постоянствува в това събиране на ума, и в издигането към Божеството, задържаикй с мощна сила многоблуждаещата природа на собственото си съзнание, духовно се приближава към Бога, получава неизказаните дарове, вкусва от бъдещия век и с духовното си сетиво проумява, колко благ е Господ, както и Псалмопевецът казва: "Вкусете и вижте, че Благ е Господ" (Пс. 33:9). От една страна превръщането на ума в троен, сам бидейки запазващ и запазващ се единен, и молещ се в запазването, не е толкова трудно, но от друга - да се постоянствува дълго време в това породено от неизказаните дарове състояние, е още по-трудно. Защото всеки труд на друга добродетел, съпоставен с това, е малък и твърде поносим. Затова и мнозина, като се отказват, заради трудността, от молитвената добродетел, не получават количеството от духовни дарове, а постоянствуващите наследяват по-големи божествени помощи, които получават с мяра и понасят; тогава с радост поемат напред и ще направят нашата безполезна природа по-съвършена и ангелска, както се казва, ще вложат най-полезното и ще могат да говорят за нея, подобно на казаното от пророка, че: "Постоянствуващите ще бъдат окрилени, ще променят силата си" (Ис. 40:31).
Ум се нарича и енергията на ума, състояща се от помисли и разсъждения. Умът е и тази действаща сила, която в Писанието се нарича "сърце". Заради тази, съществуваща като най-главна в нас сила, душата ни е разумна, т. е. енергията на ума се състои от помисли, а в молитвата, и то най-вече в еднословната молитва - от неангажираност на ума, като енергията се очиства по-лесно; а пораждащата я сила не би се очистила, ако не се очистят и всички други сили, защото душата е нещо, което притежава много сили. Тя, разбира се, се осквернява цялата, от която и да е сила в нея, предадена на злото, защото всички сили са причастни на една в единството на душата. Понеже всяка от силите притежава различна енергия, всяка от тях за известно време очиства със старание своята енергия. Ала от това силата все още не е очистена, защото, общувайки с другите, тя е по-скоро нечиста, отколкото чиста. Затова, този който очиства енергията на ума посредством труда на молитвата и вече засиял, до известна степен, със светлината на знанието и с духовно сияние, ако заради това смята, че се е очистил, заблуждавайки се, себе си залъгва, поради това си мнение; и онзи, който винаги е склонен да се заблуждава, отваря срещу себе си широка врата. Ако пък вижда собствената си сърдечна нечистота, без да се възгордява поради онази своя частична чистота, ползувайки се от нейната помощ, но вижда и нечистотата в по-чистата от всички други сили, развива се в смирение, предава се на сърдечно съкрушение; тогава ще открие лек за всяка душевна сила, ще извършва необходимото деяние, и ще научи необходимото знание, очиствайки в молитва собственото си съзерцание; и след това незабавно ще дойде съвършената, истинна и постоянна чистота на сърцето, която не би се породила никога у някого, освен чрез усъвършенствуване в праксиса, непрестанна грижа, съзерцание и съзерцателна молитва."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите