Безпощадността понякога е необходима, не винаги, но понякога. Трябва да усещаш кога.

Конкретно какво имам предвид под "комерсиализиране на йога" - примерно определянето на фиксирани такси за посвещения. Посвещението, съобразно древните традиции на Индия (и не само на Индия, това е универсален акт, срещащ се навсякъде по света и във всякакви култури), се смята за нещо свещено и в същото време безценно. Ако му се сложи цена, то се опорочава и превръща в бизнес. Примерно в традициите на рода Лахири, което мисля, че е много правилно, не се определя цена, а е доброволно дарение - всеки колкото иска да даде, колкото може, според желанията и възможностите. По този начин всеки, който желае, получава посвещение, дори и да няма никакви пари. Обаче Ниранджанан определя цена, която е трицифрена и все пак за стандартите на българина не е по силите на всеки, в случая е по-важно обаче да се поддържа бизнеса на неговите ашрами, отколкото да се запази дори поне формално безценността на този акт на посвещаване.

А какви са резултатите от практикуването на дадена система, трудно е да се правят обобщения, от една страна поради твърде субективния фактор в тълкуването им, а от друга поради това, че при различните хора се получава различно. Учителят така или иначе не ти дава всичко наготово.