Детето копира целия енергиен модел на родителите. Навиците, възпитанието, морала, традициите са форма на енергия. Осъзнаването, за да се прояви, иска много енергия. Може да има изключение, ако детето се роди с толкова много енергия, че самата му природа не се вмества в тези тесни граници. Но това е частен случай и, ако то не попадне на система, която да го научи как да си направлява енергията, много е вероятно да си има много повече неприятности, отколкото останалите деца.
Иначе схващам идеята ти - не е задължително да сме като родителите си, особено ако не ги харесваме. И наистина, осъзнаването надскача всякакви рамки, но преди това трябва да се изчисти шлаката. А това е трудно, защото възпитанието и социализацията се получават в ранна детска възраст, когато човек е безкритичен и няма база за сравнение. За едно дете, всичко показано и казано от родителите е със статута на вселенски закон.
Осъзнаването е лично, но може да не се прояви, ако е хванато в застиналите форми на предразсъдъци и навици. Примерно, жена, на която цял живот й е повтаряно, че е красива, много трудно ще излезе от калъпа. Същото е и със всичко останало. А родителите ни оформят според тяхното виждане и ниво на осъзнаване.
___________
|